26.07.811г.
В прохода Върбишки
говорят още дървесата
за битка страшна и клане.
Отново чува тропота земята
и боен вик войниците зове.
Боили обградиха Хана
те вярваха в мъдрия си вожд.
И тихо е във стана
воал разпусна тази лятна нощ.
Огньовете догаряха в мрака,
звездите се спотайваха – сами.
Дори листата не шумяха
войската вража в прохода върви.
Ромеите са сигурни в успеха,
доскоро господари в таз земя
Да, онзи ден превзеха за утеха
столицата – Плиска изгоря.
Но в прохода ги чакаше засада
стотици мечове, стрели.
За тяхна най-голяма изненада
Крум тази нощ ги победи.
Победата е сладка и е наша,
спечелена със сила и отпор.
И вдигна Хана тост с чаша
направена от черепа на Никифор.
