На фитнес
Речено-сторено.
Край с шкембето. Ще го махна веднъж завинаги. Ще го унищожа като враг. Ще го сплескам като гнусна хлебарка. Ще го елиминирам като досадна муха.
В първия момент реших да се подложа на липосукция. Но щом си представих лекарските престилки, иглите, упойките и дупките зеещи грозно по свещеното ми скъпоценно телце, дори и мокрите ми фантазии за палавите медицински сестри не помогнаха, да се навия на тази модерна процедура.
Вместо да изсмукват мазнините ми, аз прецених, че ще ги стопя по другия начин. Този начин е къде по-мъжествен. И кой е тестостеронният метод, който би ми помогнал, а? Как кой е? Близо е до ума. За него всеки може да се сети. Дааа, точно така – фитнесът! Фитнесче… дам…Спорт! „Mens sana in corpore sano“, което значи: „Здрав дух в здраво тяло“. Туй мъдро нещо го е казал римлянинът Дицим Юний Ювенал. Той е казал също“ Хляб и зрелища“.
Е, може да дам малко хляб за злободневни клюки, но определено ще бъда невероятно зрелище във фитнес залата. Там ще извая всеки вид мускул – бицепси, трицепси, гръб, гърди, задник. Ще тичам на пътеката. Ще правя клекове с лоста. Ще загрявам с гири, за да вдигам по-леко щанги с повечко тежести и ще пия протеинови шейкове. И като се орелефя, като изструговам една фигура не медицински сестри ще ми се лепят, а моделки – знойни, темпераменти и разкрепостени. Ще променя стила си на обличане. Ще нося теснярки, очертаващи всеки един мускул и ще бъда копие на онзи, как беше бе, онзи дето играеше в „Истински детектив“. Тц…не Уди Харелсън знам, че за него се сетихте. Другият..Офф… Ммм…Да! Еврика! Ейй, умното си е умно. Матю бе, Матю Макконахи. Толкова красив ще бъда, но още по-секси!
Ще попитате – кога взех това решение?
Вчера сутринта го взех на излизане от банята. Застанах аз пред огледалото, навлякъл за пореден път “ новите дрехи на царя“ и като съзряз отражението си в него направо онемях. Боже,Божичко,Господи рекох, та самият Джабаот„Междузвездни войни“ ми е дошъл на гости. И ме гледа, без да мига. Изплаших се . И как да не се изплаша при такава плът – желирана, отпусната, сланинеста (Ааааа!? Бойко забрани сланината, явно съм в нарушение, тъй че ще говоря, дори ще мисля – по-тихо!). Нима това извън габаритно същество отсреща бях аз!? Този слон! Не слон, направо кит ме гледаше от поизпотеното, отразяващо туловището ми стъкло. Джаба, кит, слон – три в едно. Гротеска цяла!
–Така не може да продължава повече. Никоя жена няма да ти върже, Джаба ли си? Къв си? Дори и Маца Дашната ще махне с ръка и ще те подмине отвратена.–говорих си сам на себе си. –Утре си купуваш месечна карта за фитнес, мойто момче и блъскай, изтласквай, удряй! То само с плюскане не става, трябва и движение. Диета. Протеини…Калории да смяташ. Храна да теглиш, за да не прехвърлиш определения грамаж. Пот да се лее. Мазнини да се топят и кантарът да мърка под теб, а не да се пропуква под телеса ти. Утре е D day. Офф, това с „ди дейя“ е друго. Няма да воювам, я. А, бе то това с килограмите си е истинска война – тотална и позиционна като Първата световна. Де да беше Blitzkrieg ( светкавична война). Почваш и за месец вече си разбил врага от мазнини. Бомбардираш, рушиш, унищожаваш…за кратко, но напълно ефикасно. Вкарваш и пехота,и авиация, и тежко въоръжение, танкове и тем подобни, за да капитулират мазнините и да освободят територията си на мускулите – набъбнали и пулсиращи под теснярката.
И така.
Речено-сторено. Ама дали!?
Утре сутринта преди работа, ще се засиля към фитнес залата и ще започна да се потя, да се гъна за коремни преси, да опъвам краци за лицеви опорки. Но направих една грешка – малка нюню грешчица, споделих с братята ми по шкембе – Гената, Ванката и Бончо, но не Генчев, за моите еретични (според тях) отслабващи намерения.
–Пфууу!-избухна Гената.–Да не си се нагрухтял с ония магически гъби…
–Псилоцибе.–намеси се Бончо и избърса пудрата захар, полепнала над горната му устна.
–Псило… абе какво значение има името им! Гъби ли яде, та говориш такива щуротии, и то в неделя! Ама като имам предвид теглото ти, бая гъбки сигурно си нагълтал или пък си се напушил. Я ела по-близо. Хмм, не ми миришеш на трева.
Както обикновено в неделя „тримата големи“ седяха в беседката зад блока, подредени зад кръглата пластмасова маса досущ като рицарите на крал Артур и закусваха този път мекици наръсени обилно с пудра захар. Отделно топваха залъците си в буркана със сладко от смокини, разквасваха гърла с литри фанта и звучно премлясваха. За тях тази позакъсняла закуска (малко преди обяд) бе традиция.Е, не само за тях, за мен също.
Гената и Бончо бяха женени за две приятелки, докато Ванката само преди половин година се бе развел и сега забърсваше комшийката от третия етаж. Уж беше тайна, ала всички в блока знаеха и чакаха развитието на любовната сага, понеже комшийката не беше свободна.
–От къде домъкнахте тез мекици?-позаинтересувах се аз, намествайки шкембето си до това на Гената.
–Какво си заразпитвал пък ти? –сопна ми се той.–Плющи и не питай!
Рекох да протегна ръка и да грабна една от златистите гарнирани със захар мекички, но ангелът клатещ крака връз лявото ми рамо, като че ли ме шибна през пръстите и аз ги дръпнах от масата попарен и гузен. Тези пържени вкусотии изкушаваха лакомата ми природа и гонеха на далеч онези внезапни, еретични, отслабващи намерения. Фитнес залата се смали. Щангите ръждясаха, а пътеката, по която уж щях да лея пот, се бъгна.
–Яж бе, момче, да имаш сила, да ти дойде ищах за работа, за гезме и за други такива. Яж, щом има и щом ти дават. На фитнес щял да ходи! Мани ги тез Хамерикански измишльотини! Я напълни “отечеството”. Толкова време си го отглеждал. Толкоз кинти си вкарал в заглаждането на косъма. Не прави зян килограмите. –Гената ме потупа по корема и задъвка с апетит сочна, мазна, въз сладка хапка пържено тесто. Оригна се и продължи.– По едно време и жената взе да ми дудне за килограмите, да следи какво ям, да ми забранява туй-онуй и да купува здравословни храни. Ама не можа да ми навий. На оня свят ще пазя диети ѝ рекох. Казвам го и на тебе. Погледни – каква красота, чак ще ти проговори – топла, златиста, леко хрупкава отвън и сочна отвътре. А като сложиш и смокинки, чудо!
Малка грешка направих, но фатална. Гледах, точих лиги, па накрая награбих с охота първата изпречила се пред очите ми мекица. С мекици започнахме, след което разцъкахме едни месища, луканки и сланина домашна с кожа – леко осолена и крехка. И едни вина се ляха, та на другата заран едвам отлепих за работа.
А,какво стана с фитнеса, ще попитате? Какво да стане? Отложих тренировките за началото на другия месец. Нека да дойде първо число, пък ще видим. Хайде да вървя да обядвам, че „отечеството“ ми се нуждае от полк хапки, за да се засити!
