Времето на предвидимите събития е отминало. Вятърът на прехода е отвял в забвение старите символи и на тяхно място са се настанили нови. Зад неоновите реклами сега се крие Златния телец и поглъща последните останали средства и надежди на хората. Главният персонаж на този роман е млад, неосъществен музикант. Старият Пловдив е приютил къщата на предците му, но те са разорени, а домът се руши. Изпаднал в тежка криза, младият мъж безпаметно проиграва в казината каквото има. Налива се с алкохол, залага и разпродава всичко, до което се докопа. Не е единственият неудачник. Безработицата, немотията, корупцията, монополизмът и отчуждението прояждат социалната тъкан на цялото ни общество. Войните в съседните държави гонят хиляди отчаяни бежанци и емигранти от страните им. Хаосът помита всеки и всичко…
В това тревожно време се изтръгва отчаяният вик на Анро, който призовава Архангел Михаил да извести края на света със своя шофар[1]. Уморен от безсмислието музикантът копнее за Божия съд, който ще възцари завинаги любовта и справедливостта. Ще чуем ли звуците на шофара? Ще бъдем ли спасени от Създателя?
[1] Древен еврейски духов инструмент, обикновено направен от рог на овен. С шофара свиквали хората при обявяването на важни събития и по време на война. Смята се, че именно архистратигът Михаил ще засвири на шофара и ще възвести края на света. Предвождайки небесните сили ще победи Антихриста.
1 Коментара за “ШОФАРЪТ Резюме за корицата”