„ШОФАРЪТ“ – ОТКЪС „ХИБИНИ“
- Какво е станало с пръстена? – попитах Анро.
- Не знам! – отговори той и една загадъчна усмивка се изписа на устните му. – Да ти кажа какво става после – продължи той.
- Наистина! Какво ли се е случило?
- Лина умира доста млада. Макар и никога да не се е женила за вуйчо ми, след като той успява да замине за Ню Йорк, те, двамата, се срещат. Той е знаел за дъщерята, която му е родила. Виждал се е с детето си и с Лина.
- Но мъжът й? Дали е разбрал, че това не е негова дъщеря?
- Вуйчо ми не говори по този въпрос. Зная само, че по-късно и мъжът е починал. Междувременно, отнякъде се появява синът на брат му, някой си Арес. Неговата майка е българка. Та този Арес е с претенции за наследство или за някакви семейни ценности. Не знам какво, но сега братовчедка ми Нела има някакви дела с него.
- Арес ли каза?
- Да, Арес. Не е често срещано име, нали?
- Не, наистина. Въпреки че веднъж срещнах един Арес в Поморие, на Соленото езеро. На нудисткия плаж.
- Интересно! – каза Анро. – Да не излезе същият?
- Кой знае! – отвърнах аз. – Беше военен. Обади ми се един път по телефона след това, но не можахме да се видим повече. Той пътува много.
- Всичко може – подхвана Анро. – Трябва да питам Нела. Последното, което чух за него беше, че го пратили до Балтийско море. Извънземни пришълци ли ще търси там? Не знам… Онези светещите ихтиозаври[1] дето се появяват в глъбините на езерото. Скафандрите, огнените топки и дискове… Грохота на бученето…
- Сигурно е пак на учения…
- Може пък да очаква „Хибини[2]“ да се появи отнякъде и да му вземе акъла! – се пошегува Анро. Ще го видим тогава как бързо ще си подаде оставката!
- А как братът на майка ти е заминал от Истанбул за Ню Йорк? – запитах защото любопитството ме зачовърка.
- Било е доста трудно – взе да обяснява Анро. Първо е бил в Германия, после в Холандия и Франция. След няколко години заминал за Ню Йорк.
- Интересна история! – възкликнах, мислейки за беглеца. Този Еди!
- Да – каза Анро, като ме погледна в очите.
- Какво ли не се случва в живота на хората!
- Никой не знае каква ще му е съдбата! – промълви Анро.
Еди почина само ден след това – в понеделник. Бяхме го видели жив за последен път.
[1] Това е намек за легендите на свидетели, които твърдят, че са срещали извънземни на Балтийско море.
[2] “Хибини-У” е съвременна руска модерна система за РЕБ. (радиоелектронна борба). Тя може да изчисли местоположението на радиолокационните средства на противника, да повреди апаратурата му, да ослепи вражеските радари, да задръсти ефира с радиосмущения и да направи невъзможна работата на противниковите системи за управление на огъня.
Коментар за ““До Ню Йорк и назад” – две срещи и изложба в Пловдив на Мария Колюшева – писател/художник. На 18 април в ДНА (Военен клуб) и на 11 май в читалище “Иван Вазов” авторката представя романа “Шофарът” и пиесата “На изчезване”. Втората среща е с юбилейната и изложба “Вълнение”.”