Застанал от външната страна на портала, Георги се приближи до оградата, за да погледне по-отблизо. Едва не се убоде на високия поне десет метра сагуаро* кактус, който стърчеше и закриваше до голяма степен вътрешния двор. Обиколката му беше почти два метра! Широките му месести листа бяха единствената зеленина, която очите мяркаха наоколо. В далечината мъжделееха синкавите очертания на планината Седона, а някъде далече от това място се стелеше една от най-горещите пустини на Земята – Сонора. От няколко дни мъжът и другарите му идваха до входа на затвора. Вътре така и не ги допускаха; в края на деня ги отправяха обратно. Когато взеха паричната гаранция ги увериха, че няма да се бавят много и ще освободят близките му. Но ето, минаха няколко дни в напразно очакване.Мъжете се връщаха всяка вечер да преспят в един крайпътен мотел. Отново чакаха. През мрежата се показаха двама охранители. Издадоха някакви заповеди, а после…
Ето! Това е самата Милена, носи детето на ръце. Следва я Борис. Идват! Те са! Най-сетне! Като пустинен мираж бяха тези любими фигури… „Дали не се лъжа? Ще ги освободят ли наистина?“ – недоумяваше Георги. Патрулът наближи изхода, а след него дойдоха бегълците. Таткото помаха с ръка. Милена първа го видя. После се втурна към него. Отключиха вратата, тримата се прегърнаха. Мъжът вдигна любимата си на ръце заедно с Калина. Завъртя ги. За това семейство този момент остана паметен завинаги. Това бе техният миг на обща радост, сбъдната мечта да са заедно, тяхното избавление и свобода! Сякаш нищо друго вече нямаше значение. Георги сияеше – целуна Калина, после жена си. Успя да каже само: „Моя, любов! Радост моя! Сега си с мен и бъди завинаги!“
Гумите на стария кадилак изсвистяха, а после се понесоха по прашния пустинен път. На фона на тъмносиньото небе, някъде на изток се очертаваше пурпурнорозовата планина.
Милена попита:
– Коя е тази планина?
– Sierra de la Espuma** ( Планината на суеверията). – обясни Георги. За нея се говори, че е богата на много злато. От цял свят идват златотърсачи, да търсят богатства. Но на мен нейното злато не ми трябва – додаде усмихнато мъжът. Защото моето богатство е тук – това си ти и Калина.
*Сагуаро кактус – Carnegiea gigantea – кактуси, които растат в пустинята Сонора, продължителността на живота им надхвърля 150 години.
**Supersitition Mountains – Планина в Аризона, за която се твърди, че има много златни залежи.
