Автор: Хайме Сантамария (Jaime Santamaría)
Относно философския дискурс е обичайно да се използва образът на совата на Минерва. Митичната птица се появява винаги в късните часове, тя лети само когато дългият ден е на приключване. Философията по същия начин извисява своя полет, след като нещата вече са се случили, за да изяви рефлексиите и проекциите на реалноста. По същия начин философите се отнасяха с високомерие и прененебрежение на случващото се в „този миг“ продължение на векове. Но вече все по-често се срещат статии от философи по актуални въпроси, за събития случващи се „сега“. Философията все по-често започна да експонира настоящето. И Covid-19 е пример за това, когато някои мислители не искат да чакат късния следобед, за да говорят за случващото се. Факт, който аплодирам и насърчавам.
Изглежда обаче, че Covid-19 превъзхожда всеки капацитет, дръзнал се да анализира, планира и прогнозира. В този случай неуловимият и необясним характер на Природата ни напомня с трепет за нашата уязвимост.
Изправени сме пред ситуация, която се развива по-бързо от всяка възможност за действие, размисъл и анализ. Но този неблагоприятен факт не трябва да провокира нервна парализа или параноична инхибирация на мисълта.
Пандемията, подобно на всяка екстремна ситуация, ни принуждава да мислим не само за вируса, но и да се помъчим да интерпретираме глобално контекста му, да установявим неочевидни и необичайни връзки (не само чрез медицината) и да поставим под въпрос основни ценности, върху които сме изградили крехката си човешка цивилизация. Стълбовете, на които се крепят икономика, политически институции, глобални и социални отношения и т.н., изглеждат разклатени и компрометирани.
Може би сега е подходящият момент да философстваме и въпреки апелите за приоритет на прецизността, да правим грешки в диагнозите. За щастие, за спокойствието на човечеството и недоволството на Платон, философите не оказват голямо влияние върху решенията, отнасящи се до икономика, национален суверенитет, обществено здраве и като цяло, в човешките практики. За проекция на една възможна гледна точка и за малко разсейване от досадната карантина, ще направя преглед на мненията на някои философи за Covid-19.
| Изправени сме пред ситуация, която се развива по-бързо от всяка възможност за действие, размисъл и анализ. Но този неблагоприятен факт не трябва да ни вкарва в нервна парализа или параноична инхибирация на мисълта |
Джорджо Агамбен (Giorgio Agamben): извънредно положение и пандемия
Джорджо Агамбен, италиански философ, публикува мнение през декември миналата година, когато вирусът тъкмо засягаше Италия, което той нарече „Изобретяването на една епидемия“ (La invención de una epidemia). Позицията му е категорична: „Това е само още един грип, със заначението на който се прекалява. С преекспонирането му в медиите ще бъде провокирана всеобща паника – извънредо положение, затваряне на границите и цяла поредица от икономически спешни мерки.
За автора на „Суверенната власт и нулевият живот“ два фактора могат да обяснят тази ситуация. Първият сигнализира, че живеем в епоха, в която държавата функционира по модела на извънредното положение; следвайки известната максима на Бенджамин, че съвременните „демократични“ държави се нуждаят от извънредното положение и, ако то не е налично, си го възпроизвеждат. Извънредността се превръща в норма!
Вторият елемент, свързан с първия, се отнася до параноичността на пост-индустриалните и консуматорски общества; параноичност, която от своя страна се нуждае от поредица норми и мерки, създаващи усещането за сигурност и защитеност(застраховка живот, антитерористични мерки, политики за борба с престъпността, повече камери и наблюдение и др.). Когато терористичният дискурс се шаблонизира и няма същите параноични ефекти, според италианеца, вирусът е полезен като глобална заплаха. Суверенната власт използва стар лозунг в своя полза: чума или мор.
| Това е само още един грип, със заначението на който се прекалява. С преекспонирането му в медиите ще бъде провокирана всеобща паника – извънредо положение, затваряне на границите и цяла поредица от икономически спешни мерки |
Жан-Люк Нансѝ (Jean-Luc Nancy) и технологиите
Френският философ Жан-Люк Нансѝ, в отговор на приятеля си Агамбен, публикува статия, озаглавена „Вирусно изключение“ (Excepción vira). Първото нещо, на което Нансѝ объръща внимание е връхната точка, до която технологичното развитие е достигнало в съвременния свят. В анализа на Агамбен ролята на технологиите и връзките ѝ с политиката и държавата не са незасегнати. Вместо да подозираме властта, която дърпа тайно конците, за да държи гражданите в подчинение, трябва да разсъждаваме върху начините, по които технологиите налагат истинското извънредно състояние; това е властта на технологиите. В този смисъл извънредното състояние не се отрича, но трябва да бъде преоценена политическата му същност; това е биологично, информативно и културно състояние на извънредност и е възможно само при хиперсъчетаването на тези компоненти в този момент. Въпреки всичко казано, надеждата и решението на проблема за французите в момента е свързано със същите тези технологии.
Айча Ливиана Месина (Aïcha Liviana Messina): как да решим проблема заедно?
Айча Ливиана Месина, професор в Университета Diego Portales, Чили, поставя въпроса, съчетавайки критичната позиция на Агамбен по отношение на политиката и държавата и мнението на Нансѝ по отношение на технологиите. Въпреки че Агамбен е наивен да вярва, че Covid-19 е само една конспирация на държавата и властта, а Нансѝ, в другата крайност, не вижда връзка между технологиите и държавата, и двете позиции извеждат до логична поанта: всеобщата паниката. Философският въпрос е, може би: не е коя е най-добрата диагноза или най-добрият изход (тук няма много конкуренция), а какво мислим за ефекта, който създават страха и паниката, като се има предвид екстремната ситуация? И как да се изправим пред проблема?
Отговорът е свързан факта, че живеем в общност. Философите кават, че нагласите на държавата и технологиите съвпадат в едно: да се премахне вируса (а другото). Но нито тоталитарната политика, нито най-сложната технология повдигат въпроса: как да живеем с вируса (в момента той е реалност) и как ние, като общност, да се справим с него?
| Философският въпрос е може би не е коя е най-добрата диагноза или най-добрият изход (тук няма много конкуренция), а какво мислим за ефекта, който създават страха и паниката, като се има предвид екстремната ситуация? |
Хосе Луис Вияканяс (José Luis Villacañas) и доверието в Държавата
След полемиката между Агамбен и Нансѝ, испанският философ Хосе Луис Вияканяс мисли, че „сме изправени пред еволюционна безизходица“. Има моменти в историята, когато наклонът изглежда стръмен. Това провокира проектирането на апокалиптични сцени. При екстремни обстоятелства като тези, водени от страха и други есхатологични въздействия, хората игнорират моралната памет и разрушават връзката с универсални ценности. Въобажаемото усещане за край може да доведе до ескалация на насилие и варварство: уродлив див дарвинизъм. Испанецът призовава за спазване на държавите разпоредби в ситуация на криза. В края на краищата те са единственото, с корто разполагаме към момента.
Славой Жижек (Slavoj Žižek): къде приключва фантазията и къде започва истината?
В статия, озаглавена „Ясен елемент на расистка истерия в новия Коронавирус“ (Un claro elemento de histeria racista en el nuevo coronavirus), публикувана в „Русия днес“, словенският философ Жижек, в светлината на информацията, с която сме бомбардирани, задава уместен въпрос: къде свършват събитията и къде започва идеологията? Преди по-малко от месец, в саркастичен тон, той сподели редица предположения за близкото бъдеще: работа в дома, упражнения в дома, йога по скайп, дистанционни уроци и училища и от време на време мастурбиране в интернет. Цял наръчник за дистанционно управление и практика на труд. Именно затова pornohub, известен италиански порно портал, свали ограниченията за гледане, за да могат всички италианци да гледат премиум услугите безплатно, като „хуманитарна“ помощ срещу вируса и неговите ефекти. Счита се, че този тип добронамерени действия допринасят за борба със заразата.
В друга статия, озаглавена „Коронавирусът е удар по капитализма а ла „Kill Bill“, който може да реабилитира комунизма“, Жижек отправя смели и провокативни твърдения. Според него кризата може да ни отведе към начини на живот без национални държави, стимулирайки повече солидарност и общностни взаимодействия. В трудно усвоимото си изявление, Жижек твърди, че това ще нанесе фаталният удар над капитализма и ще ни деляте само няколко крачки, преди да се сгромоляса старият злодей.
Отвъд оптимистичния прочит, началото на статията ми се струва най-поразително: „Настоящото разрастване на коронавирусната епидемия предизвика детонация на идеологични вирусни епидемии, които бяха латентни в нашите общества: фалшиви новини, параноични конспиративни теории и експлозии на расизъм.“ Спешният въпрос пред философите, изправени пред пандемията, е: в епохата на интеркомуникациите и социалните мрежи как се обработва информацията ?; Можем ли да говорим за информативно извънредно положение?; Кое е лъжа и кое истина?
Последни думи
След като преминах през тези пет перспективи, бих искал да поставя някои въпроси на масата и да продължим обсъждането. Първият е, че не можем да бъдем толкова наивни, че да вярваме, че Covid-19 е просто глобален заговор, за да се дърпат тайно конците на икономиката и да се направлява в определена посока; това би било опростено обяснение. Нито можем да отречем, че политиката и икономиката използват и се възползват от извънредни методи за печалба; винаги можете да се възползвате от една криза. Вирусът не е идеологическо творение, нито съществува биологично и генетично зададен в природата; всеки патоген от подобен вид се генерира дискурси, които засягат общностните взаимоотношения. Ще успеем да се обединим и солидаризираме ще бъде от съществено значение за изхода от кризата.
| Не можем да бъдем толкова наивни, че да вярваме, че Covid-19 е просто глобален заговор, за да се дърпат тайно конците на икономиката и да се направлява в определена посока; това би било опростено обяснение. Нито можем да отречем, че политиката и икономиката използват и се възползват от извънредни методи за печалба |
Също така мисля, че подобна ситуация ни кара да се запитаме: какво мислим за връзката на вируса със здравните институции? Този въпрос в Латинска Америка е уместен и належащ. Вирусът ще разкрие нестабилното състояние на здравната система на нашия континент: неолиберален модел за предоставяне на здравни услуги, който не успя да отговори на основните потребности по задоволителен начин. Ще стане видима систематичната и ендемична корупция в здравната система, в почти целия континент. Освен това ще стане още по-ясно наглото двуличие на здравеопазването, налагайки деференциран достъп до услуги, в зависимост от покупателната способност на гражданите. И защо живеещите в селските райони срещат по-големи прблеми при достъпа до здравни услуги, в сравнение на хората в градовете. И накрая, трябва да запитаме: в тези извънредна ситуация можем ли да се доверим на Държавата. Призивът на Вияканяс е разумен, но изглежда неприложим за общност, в която институциите са занемарени от десетилетия.
Смятам, че като философи трябва да мислим за възникналите паник и страх; цялото въображаемо усещане за апокалипсис, расизъм и егоцентричност. Поразително е, че като научен дискурс тази тема е най-малко интерпретирана, но тя е тази, която може да има най-пагубни и дълготрайни ефекти върху обществото и икономиката. Все пак вярваме, че отговорните субекти, онези, които вземат решенията, го правят с познавателна яснота, разионално аргументирано и интелигентно балансирано.
И накрая, трябва да се запитаме за информацията и дезинформацията, която се разпространява по официален и неофициален начин. Може би сме в исторически момент, в който фалшивата информация може да проектира колективна истерия с драматични социални ефекти или дори (с хиперболичен нюанс) да причини срив на фондовата борса. Ефекти, които за пореден път и както винаги, биха засегнали главно най-уязвимите в обществото.
Хайме Сантамария (Jaime Santamaría) е философ, изследовател в REC-Латинска Америка и професор в Университета Norte en Barranquilla (Колумбия).
Превод от испански: Е-същност
Преводът е направен по filco.es
