Поемата „Хартиено момче“, откъдето идва и заглавието на стихосбирката, е ключова за новата книга. Тя разчита буквените и препинателните знаци, проследява противоборството между тях, разграфява абзаците, създавайки един колкото фиктивен, толкова и реален образ на пишещия човек. Новата стихосбирка ще бъде предствана онлайн от поетесата Рамела Бохосян, а домакин ще бъде читалище „Алеко Константинов“ гр. Пловдив. Събитието ще бъде проведено на 22. 05. 2020г. от 17.30ч. Излъчването на живо ще бъде осъществено на страницата на автора, като първите двайсет и пет коментирали ще получат стихосбирката като подарък.
Линк към страницата на Иван Мирчев – https://www.facebook.com/ivanmirchev78/
Авторът ще отговаря и на въпроси, на онези, които биха желали да научат повече за книгата и за него.
От книгата „Хартиено момче“
Хартиено момче
Кръвта нахлу в невидими пространства,
а вените му – сплетено кълбо.
Тече във тях мастило и писалка
без пощенска кутия и писмо.
По кожата от болест избледняла,
изникват букви, точка, интервал.
А някакво изтънко горда главна
изисква почитта му на васал.
Не вкупом, а потайно се промъкват
симптомите на празното поле,
и както във боляща плът се впиват
ъглите остри – опреш ли във ръба –
тъй както от жарта мехурите подуват се,
а болката във тялото тупти,
така и знаците (той вижда ги!) прииждат,
с възторг чертаят нови редове.
Под лакътя дефис прокарва скалпел,
а пъпли запетаята навред,
отделя кост от стави без упойка,
на части обобщава, пренарежда
и вметнато като едноок пират,
екипажът си на абордаж повежда.
Удивителната – с множество пленени –
защо изхвърли в трюма с вещи похабени?
5
Обърнат настрани – в гърба му нажежена,
огромна въпросителна лежи
със цвят на прегоряла мед тъмночервена,
извива се и огнено искри.
Нима ще бъде роб на нейната повеля,
един след друг, която бълва все камшик?
Отговорът ли как да намери,
щом тя мълчи и не издава звук?
……………………………………………………………
– Какво е туй? – извика лекарят. – Безочие!
Нима са очилата двоеточие?
И що за кожна болест е това?
И без да му постави диагноза
– обиден от нелепото сравнение-
изписва сякаш автограф, издаде направление.
– Излез на слънце – заключи той. – Дете.
Приличаш на Хартиено момче.
Професор А заклати със глава.
Професор Б от нищо не отбираше.
Професор В ядоса се на А.
„Ахм, че сложен случай – си мърмореше. – Тук има
качествени изменения, но има място и за притеснения.
Това е рядка болест, ала обаче
да се оформят чак пък буквените знаци?
Пигментни някакви образувания, които без съмнение,
едва ли не се свързват в изречение.
И тъй, от мен приятен ден.
Това Хартиено момче не е за мен.“
Бащата – ер голям – остана без тоналност,
а майката изохка лабиално.
В ударено такова положение
потърсиха компактно те спасение.
След преглед и анализ на признаците диферинциални,
една гледачка – с поглед ням и глух,
присъда, свързана с болестта изрече:
„Виновни те са! Книгите, вземете!“
………………………………
Настана ропот и още повече се вмъкват редовете,
безмилостни абзаци – после друг,
притичват батальони, сменят се позиции
в задачата да образуват текст.
Момчето от хартия залинява,
косата му е вестник изхабен.
Отпусната, дланта му разпростряна,
навива пръсти сякаш пергамент.
И няма лек за болеста коварна,
пробиват думите – разпукани зърна.
Очите – две огромни сричкотворни,
фитилът тъй догаря на свещта.
Изсъхнал лист от издание прастаро,
разпадна се, но в други светове,
героите пречудни го обграждат.
Наричат го Хартиено момче.
Стъклото
Стъклото – без да искам – замъглих,
светът намръщи се на дързостта ми явна.
Не кирка и лопата взех, а стих.
Конструкцията се оказа странна.
Омесих вар от падащи звезди,
прибавих бегъл щрих и четка от буркана.
Отрязах тънък резен от луна
и рими си приготвих за кофража.
Но придойде зора,
заключих инструментите в ковчежето,
в краката слънчев лъч се заигра
и без да мисля го прибрах във джоба си.
Тъй скелето самичък изковах
и тухли си направих разноцветни.
Стих след стих. Етаж подир етаж.
Изкачвам стълбите и радвам се по детски.
Невеста
Невеста тази вечер ми стани
и с тебе ще играем по жарава.
Сред буен огън, хора и сплетни,
ти цвете закичи ми за награда.
Невеста тази вечер ми стани
и не ламя – а аз ще те погълна.
Тез менци до реката остави,
с хора´и песни аз ще ги напълня.
Невеста тази вечер ми стани,
носията хвърли ти без забава.
От твойта тънка снага и очи,
побиват в мене тръпки до забрава.
Какво от туй, че ще ни сочат с пръст,
за тебе и хайдутин див ще стана.
С ръка обгърнал тънкият ти кръст,
ще хванем пътя нейде из балкана.
Храна ще ни донасят зверовете,
вода от извора ще пием бързоног.
Луната – пръстен златен – ще ни свети,
сърцата ни ще свърже във оброк.
Иван Мирчев завършва средното си образование през 1999г. в гр. Стара Загора. През 2006г. завършва курс по компютърно обучение, а през 2007г. курс по английски език. Интересува се от теология, право, маркетинг и творческо писане. Мечата му е да пише. През 2015г. е издадена и първата му книга със заглавие „Отблясъци от дъното“, а през 2016г. издава стихосбирката „Озарени пристанища“. От 2016г. е студент в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалност- „Българска филология“. От 2017г. е член на Дружеството на пловдивските писатели. От 2019г. работи като образователен медиатор по проект „Подкрепа за успех“ към МОН. Със свое Решение, местният парламент на община Родопи отпуска средства на поета, за да издаде своята нова стихосбирка „Хартиено момче“.
