Страхът от случващите се реалности се оказва съвсем не преувеличен не само в нашите лични реалности, но и в съпровождащото ни битие. Объркването от противоречивите и нееднозначни послания, които ни поставят в разкрачено състояние като хора, които имат ясно и последователно логическо мислене, все повече подхранват личните ни страхове. Макар и свикнали на недодяланите и дори понякога лирични политически послания, които се подхвърлят в общественото пространство, напоследък все по-силно и по-отчетливо усещаме силна притеснителност от по-уравновесените и по-дипломатични политически лидери. Тяхната лична и политическа предпазливост ни постави в изключително непривлекателната позиция на дълго очакване на нещо, което трябва да се случи, и то на фона на станалото публично достояние тяхно лутане в търсене на определени решения, за които се оказаха съвсем неподготвени.
Личностното и колективното живеене в поредната политическа система е изчерпала своята значимост както за тези, които я консумират, така и за тези, които я наблюдават отвън. Неспособността да се самосъхрани и до реагира на променящия се свят е еднозначен отговор, че тя търси своята нова и съвсем различна трансформация. Тези периоди на трансформация обикновено са съпроводени с тежки и мъчителни преходни състояния, които са съпроводени с много и разнолики конфликти. Колкото и опростено да звучи всичко това, в него има определена и силна логическа, а и не само, основа – не трябва да подценяваме историческата си памет в тази посока, която с висока степен на относителност би доказала тези наши твърдения.
Съвсем непосредствен би бил въпросът – как и какво се случва с политическата реалност? Съвсем не безполезен е и следващият – а какво се случва с нас самите? И ако на втория въпрос отговорът е сравнително по-лесен, то на първия е с далеч по-сложен характер както от същностно, така и от процесно естество. Евентуално ще ни се наложи да преминем по един или друг начин през периоди на активни трансформации на цялата ни социална система, което ще включва и промяна на политическите модели на съществуване. Ако под социална система разбираме цялата съвкупност от отношения, то би било практическо по-обосновано и по-реалистично.
Провалите и възходите на съществувалите политически реалности са много и имат своите същностни различия. Да ги сравняваме и обясняваме е важно, доколкото това може да донесе известни ползи в движението ни напред, както и обяснение на случващите се нови процеси. Тези процеси ще носят и елементи, които добре познаваме и дори добре ще разчитаме и обясняваме, но и такива, които ще ни изненадват и ще бъдат нови със своята висока чувствителност.
Дефектиралата политическа реалност ще се опитва да запази част от своите елементи, които успешно да пренесе в бъдещи периоди. Това разбира се е доста несигурно, дори малко вероятно, защото тези елементи са съществували в една обвързаност с всички останали и дори някои от тях да оцелеят под една или друга форма, те ще имат различна обвързаност с други, които са създадени сега.
Ако сме в състояние, че дефектите в тези политически реалности вече са преминали през възможността да бъдат поправени или укротени в онзи смисъл на събрани недоволства в хората, то тяхното разрушаване ще настъпи лавинообразно бързо. Последиците от дефектиралата политическа реалност ще се усетят с различна сила и в различна степен. Съвсем обосновано е това, защото ще бъдат различно отдалечени от източника на тези процеси. Тези влияния ще имат набор от флуктуации, които ще бъдат неразбирани от участващите в тях, защото са нови и непредвидими по характер и последици.
Даването на органични примери за тези процеси в обособена конкретика като сигнали за случващото се могат да се открият и сега. Ние имаме изградена определена чувствителна поносимост към различните процеси, защото не ги познаваме, пък и нямаме достатъчно време да ги изследваме.
Всичко това идва на един фон от многобройно възникващи сигнали от различни места. Тяхната сила се увеличава от способността на тези, които ги създават, и тези, които ги предават. Определено тези, които имат най-добрия набор от активни елементи, най-добре и най-бързо успяват да създават и предават тези сигнали. Създателите им се намират в едни процес на борба не за оцеляване, а за доминиране. Този процес ще оформи групи, които ще се опитат да създадат нови зависимости, които да определят новата социална реалност. Определянето на зоните на влиятелност ще породи и социалното значение на тези, които се явяват претенденти за определено лидерство в тази среда. По-важното ще се окаже как тези нови социално доминиращи лидери ще определят или създадат системата на социални отношения, която ще определи и създаването на нови социални системи. Политическите реалности или системи ще бъдат следствие от тези нови социални отношения.
Турбуленциите в тези формирани нови социални системи ще продължат от историческа гледна точка твърде кратко време, а от гледна точка на участниците в тях – много продължително време.
Тези процеси имат висока сложност и почти са непредвидими като краен резултат. Дори и да притежаваме информация и достатъчно данни за тяхното протичане, то силата на влияние на определени елементи не може точно и вярно да бъде дефинирана и измерена, което ще породи чести и непредвидими промени.
Това, че социалната система се променя под натиска на множеството социални дефекти, е почти видимо за всички и се усеща в определена и различна степен. Много по-интересно е как ще успеем да преминем през този дълъг и достатъчно непредвидимо труден период, който еднозначно можем да определим като процес. Едва ли ще можем да имаме такава подготвеност, която да ни постави в достатъчно благоприятно положение, така че всичко да се случи в определена приемливост за всички участници. Безпокойството нараства с постоянната разнопосочност на сигналите и с последователността на възникващите социални дефекти в системата.
Знаем, че една система – каквато и да била тя, трябва да има определена ефективност, която се обвързва и с определена финансова значимост. Дали тези, които се опитват да бъдат водещи елементи в създаването на новата социална система, имат знанието и желанието да приемат досега съществуващите зависимости е трудно да се предвиди. Очевидно е, че тази система на социална ефективност също създава проблеми при нейното си съществуване. Проблемите, които могат да бъдат дефинирани, са от поведенчески характер. Колкото и неприемливо да звучи всичко това, твърде често поведенческите модели на определен индивид до такава степен са променяли определена социална система, след което тя се е съхранявала достатъчно дълго време, без да се интересува от каквито и да било ефективни взаимоотношения. Възможно е определени поведенчески елементи отново чувствително да повлияят на вече започналия процес и да го доведат до определен етап, в който новите реалности ще са с друго значение.
Най-лесното като заключение би било да изчакаме и да се уверим в крайна сметка какво ще се случи. Но дали и как ще имаме тази възможност и дали като преки участници ще може да оценим този процес? Най-добре е да положим известни усилия за да осигурим определена подготвеност за всичко това. Дори и да оценяваме и да осъзнаваме, че нашите сигнали, които ще създаваме и предаваме, ще бъдат с относително малка сила, то може би трябва да отчетем, че тя би била доста по-голяма, ако има същностно съдържание, което да е отклик на тези протичащи процеси.
Историците с доза авторитетна академична убеденост твърдят, че историята винаги върви напред. В сегашните им послания има известна боязливост, съчетана с едно непреднамерено усещана, че тя, историята, може би и да се повтаря в една или друга форма. Отговорите ли поне на част от зададените въпроси или поне задълбоченото и непредубедено замисляне над тях, може да ни предпази от онези повторения, които не бихме желали да се случват.
проф. д.н. Венелин ТЕРЗИЕВ
