Всички нормални хора по целия свят вече започват да се съмняват в начина, по който Израел отговаря на терористичните атаки на Хамас. И не е нужно да си привърженик на Хамас, за да се досетиш, че има нещо нередно в масовите бомбардировки над цивилното население в Газа. Според всички международни спогодби това е военно престъпление.
Аз не участвам в борбата на този народ за независима палестинска държава, нито съм привърженик на Хамас, но не мога да се съглася, че за да се унищожи една терористична групировка, трябва да се унищожи всичко наоколо. Според непотвърдени данни активистите и бойците на Хамас в Газа и Западния бряг наброяват около 25 000 души (никой не знае колко са), а цивилното население – над 2 200 000. Съотношението е 1 към 10. Абсурдът на т. нар. „безогледна война“ е, че за елиминирането на шепа хора е нужно тоталното унищожение.
Справка
Когато САЩ обяви война на Ал Кайда, след нападението на кулите на Търговския център в Ню Йорк, тази война функционираше по съвсем различен начин. Това беше т. нар. „асиметрична война“, водена от специални военни части от американската армия, дислоцирани на места, които според разузнаването са убежища или квартири на активисти на групировката. Ударите бяха нанасяни локално и светкавично, а ние разбирахме за тях, едва когато всичко е приключило.
Ето защо нашите съмнения в начина, по който Израел води тази война, са основателни.
Израел
Генералният секретар на ООН, Антонио Гутериш, изнерви Нетаняху с изказването си, че „Хамас не действат във вакуум. Причините за терористичните атаки на групировката в Израел имат исторически контекст. Палестинският народ е подложен на задушаваща окупация от 56 години. Това, разбира се, не може да е оправдание както за действията на Хамас, така и за отвратителните атаки на колективно отмъщение срещу палестинците”.
Това, което се премълчава от т. нар. анализатори в тълкуването на думите на Гутериш, е идентификацията на Палестина с Хамас.
Преди войната в Ирак от 2003 г., тогавашния председател на Лигата на арабските държави, Амр Муса, предупреди: „Не нападайте Ирак, защото ще отворите вратите на ада в Близкия изток“. Това бяха думи на човек, който много по-добре от нас познава арабските манталитет и култура. Трябваше да го чуем, защото точно в този ад сме вкарани сега.
Когато през 2006 г. Хамас печелят изборите в Палестина срещу Ал Фатах, Нетаняху подкрепи Хамас, с намерението, че това ще му помогне да контролира групировката, а чрез нея и Палестина. Тази грешна преценка на намеренията и капацитета на Хамас бетонираха влиянието на групировката в Газа. Така се създават чудовища.
Финансирането на Хамас не идва, както се твърди, само от Иран, а и от останалите арабски държави, защото Израел се разпознава като заплаха от целия арабски свят. И това е следствие от политиката на всички израелски правителства след Ицхак Рабин и Шимон Перес.
Една от основните характеристики на Израелската политика от края на 90-те години на миналия век е масираната дезинформация на обществото за процесите в арабския свят и внушения за злокобната структура на арабския фундаментализъм. Чрез това насаждане на страх от призрака на арабския тероризъм съвсем естествено се консолидира всеобща обществена агресия и неприязън.
Как да се унищожи Хамас?
Един от основните въпроси в този конфликт е: има ли начин да се унищожи Хамас?
Най лесният отговор е: има! Но това ще се случи, само ако се предприеме „асиметрична войната“ чрез обучени специални военни групи, изпратени на точното място, в точното време. Хамас ще бъде физически и структурно унищожена. Но борбата на обикновените палестинци за независима държава ще продължи да съществува. И поради безизходицата, в която е поставен този народ и липсата на подкрепа от западните държави, от живата идея за независима Палестина ще се роди друга групировка, която няма да се различава много от Хамас. Така че се връщаме отново в онзи омагьосан кръг, в който сме сега.
Тероризмът е възможен не защото е присъщ за дадена общност, а защото се генерира, исторически, социално и културно, от външни фактори.
