Отзив за последната самостоятелна изложба „Светове“ на художника Петър Дарковски във Видин
Придунавският парк на Видин за малко се е освободил от дъждовната преграда на споходилите го напоследък чести пролетни дъждове. Сега е притихнал в необичайното си спокойствие на ранните вечерни часове. Бялата сграда на старата турска поща се открива в дъното му със своята белота. Построена през 1858 г., тя представлява масивна двуетажна каменна постройка, намираща се в съседство с Телеграф капия на дунавския бряг. Изградена е от варо-пясъчен разтвор и е покрита с турски керемиди. Има открито преддверие. Дървена стълба, намираща се в антрето, извежда на втория етаж, а в приземните помещения е вграден трезор.
След 1978 година пощенската сграда е използвана за мъжка гимназия, по-късно – за археологическа сбирка.
Дело на български майстори от Дебър, Македония, днес тя е единствената запазена стара поща в България. Турската поща във Видин е обявена за паметник на културата, а в наши дни носи хубавото име „БиблиоПоща“ и е дом на четящите хора и любимо място за децата, за които е обособена и оборудвана цветна и добре подредена музикална стая. Дори и в малките си пространства, тя е гостоприемен дом и на художествени изложби. Директорката на Регионалната библиотека „Михалаки Георгиев“ във Видин – г-жа Десислава Иванова, споделя, че една от нейните мечти е някой ден тук, в столицата на Видинско царство, един ден да има библиотека на картини. И добавя, че идеята съвсем не е странна, защото подобна практика съществува и на други места по света.
В този предстоящ топъл месец юни картините на видинския художник Петър Дарковски са поредните гости на Турската поща във Видин. Това е неговата девета самостоятелна изложба в града и трета в библиотеката. Като че ли е съдба дунавските градове да го посрещат по най-топъл начин, споделя художника, и си припомня, че неговата първа самостоятелна изложба е в Русе.
Днешните „Светове“ са различни – разбъркани, пъстри и изпълнени с много светлина. Картините са събрали образи в различни посоки и понякога човек неволно може да се обърка какво е правилното положение на платното. Самият Петър Дарковски разказва за подобен интересен случай, когато една картина дълго време е стояла неправилно обърната и въпреки това посетителите са намерили в нея своето светоусещане.
Старите къщи са един от основните мотиви в сегашните светове със своя дух, който художникът представя по един различен и интересен начин. „Тази тема се оказа една моя постоянна любов – една вечна тема, която си работя. Изобщо, моите търсения в изкуството са положени на основата на старата красива архитектура.“ – споделя Петър Дарковски.
„Старите къщи пазят в себе си много история – в тях има дух, има душа. Някои са рухнали, някои са необитаеми, някои аз ги „съживявам“ – рисувам ги по друг начин, поставям ги в едни абстрактни фонове, с форми и цветове, така че да създам един измислен, един магнетичен свят.“ – продължава разказа си художникът. И допълва, че в старите сгради има едно особено достойнство, което той се опитва да запази и предаде в картините си.
Старинните сгради от време на време отстъпват пространство на поовехтели панелни конструкции или пък на административни постройки, погълнали местните държавни или общински чиновници. Техните правилни форми се опитват непристойно да изправят богатите извивки на театралната сграда и градската художествена галерия, които са част от това пространство още от края на XIX век. Стотиците преминавания покрай тях ни е накарало да поизгубим отчетливата видимост на поизкъртените первази или пък неравностите на тротоарните плочки, но пък ни е дало една непропиляна възможност да разлистим събраните мисли на времето.
Там неизбежно присъстват и добри, и лоши неща, както и много събрана тъга, която благославяме, подобно на поръсването със светена вода от страна на местния свещеник при съпреживяната радост. Събраните чувства, мисли и преживявания са намерили многоцветни отражения на световете си и са ги покрили със своите светли очаквания. Уловени погледи, останали продължително време взиращи се в една посока, са оставили своята дълбока чувствителност.
Някакво необуздано величие е запечатано в тяхното достолепно излъчване и докосване с новото време и пространство. Топлотата на хората, предоставили им своята вътрешна чувствителност, е дала отражение на тяхното продължаващо съществуване, и сега те предават на следващите поколения съхранената в зидовете си мъдрост. Излъчват искреност, която само трябва да бъде усетена.
Картините са отразили душевността на своя създател и са му дали силата на носител на вечното човешко познание, което да остане за идните поколения. Специфичната турбулентност на преплитащите се цветове и светлини са отразили нелеката им съдба, но въпреки всичко техните послания са стигнали до нас. И ето, по този съвсем подходящ и достатъчно добре възприемчив начин, сме ги оставили в нашето днес и запазили за нашето утре.
Старата двуколка, разбита и непотребна, неусетно ни препраща към тъжните послания на големия български поет Павел Матев:
Няма вече двуколка.
Няма шеметен бяг.
Само черната болка
върху белия сняг.
„Черен кон, не умирай върху белия сняг“, Павел Матев
Днес колелата на тази стара двуколка са реставрирани от художника и са част от комфорта на неговото ателие. Каква ирония на съдбата и какъв нов живот…
Картините, онова мълчаливо изкуство, ни даряват със своята безбрежност, проникновеност и със своите различни светове. Такива, каквито ги усеща всеки, опитвал се да се докосне до създадения нов живот.
Тази изложба има и своя поетичен послеслов, написан от Илияна Кръстева – варненката, свързала живота си с най-голямото училище в близкия град Брегово, чийто директор е.
Фасада в резеда и капандура аристократична.
Брава от месинг, инкрустирана и артистична.
Еркер, свод, мандала, гравитационна арка.
Забавен фриз, решетъчни прозорци, вратичка малка.
Визьор, оранжеви пространства, колони – водопади.
Калейдоскоп от стъклописи, первази, светлосянки.
Огледала и отражения. Магично чародейство.
Пътеки, плетеници, графическо вълшебство.
В геометрическа прогресия изникват сгради колоси,
светкавици раздират лилави хоризонти.
Зад конусите строги на островърхите им покриви,
блестят като монети златни, луни от спомени.
Издайници са къщите на страстите човешки,
те тайни върволици са от стъпки и копнежи.
Зад тухления зид отмерва времето часовник,
на стария статив подрежда СВЕТОВЕ художник.
„Светове“, Илияна Кръстева
проф. д.н. Венелин ТЕРЗИЕВ