От историческа гледна точка има достатъчно много примери, в които трансформациите и измененията на социалните системи са се повлиявали най-вече от новите социални лидери. Това драстично е променяло самите социални системи и е създавало качествено нови и различни условия за тяхното съществуване и развитие. Друг е въпросът за тяхната устойчивост от времеви характер. Характерен пример е социалната система на социализма. Въпреки познанието за нейните теоретични основи, основно влияние оказват нейните лидери в Съюза на съветските социалистически републики. Такива са Владимир Илич Ленин – Председател на Съвета на народните комисари на Съюза на съветските социалистически републики, Йосиф Висарионович Сталин – Генерален секретар на Централния комитет на Руската комунистическа партия (болшевики), председател на Министерския съвет на Съюза на социалистическите републики (от 15 март 1946 г.), Никита Сергеевич Хрушчов – Първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз, Леонид Илич Брежнев – Генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз и др.
Ярък пример на нов социален лидер, който чрез своите лични възгледи променя и дори спомага за преустановяване на съществуването на една социална система, е Михаил Сергеевич Горбачов – Генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз и Президент на Съюза на съветските социалистически републики. В реализирането на своята вътрешна политика Михаил Горбачов се опитва да осъществи икономически реформи, които да допринесат за промяна на стандарта на живот. Това е така наречената политика на „перестройка“. Неговите реформи са неефективни и не успяват да постигнат съществени преки резултати и да променят съществуващата система на планова и командна икономика.
Би било важно изследването на протичащите съвременни процеси, които налагат бързо и внезапно променяне на социалните системи. Докато в близкото минало е имало определени индикации за протичащите промени, които биха могли да се изследват и анализират, то сега промените, които настъпват, са внезапни и бързи. Появата на нови социални лидери създава условия чрез своето поведение, идеи, интереси и дори набор от нерационални възгледи да трансформират съществуващите социални системи. Влиянието на новите социални лидери може да бъде представено като чувствително и в много от случаите определящо за настъпващите трансформации. Налага се обособяването на нов критериален апарат, който обективно и достатъчно бързо да ни дава вярна и точна информация. Надеждността на това начинание е доста трудно определима.
Социалните процеси в период на тежки кризисни ситуации са съпроводени с висока бързина на тяхното протичане. Тяхното детайлно и систематично описание и последващ анализ е почти невъзможен. Търсенето на специфични подходи за изследване е задължително в тези ситуации. Изследването на поведенческите модели на доминиращите социални лидери е от особено значение. Тук всеки изследовател би се сблъскал с две групи от проблеми. Първата е свързана с добиването на достатъчно точна и вярна информация, с която боравят статистическите методи на анализ, както и социологическите методи. Това ще създава особено затруднение при използването както на едните, така и на другите. Достъпността на подобен тип информация и данни е трудно да бъде събрана, но дори и някъде да успеят, то тя ще бъде филтрирана по особен начин от съответните държавно ангажирани служби за сигурност. Втората група проблеми ще възникнат при оценка на развитието на поведенческия модел на съответния индивид, който е придобил ролята на социално значим и доминиращ лидер. Познанието и неговата личностна характеристика ще са претърпели различни трансформации през периода на неговото управление, а именно тези характеристики няма да са били достатъчно публични, а информацията, с която ще се сдобием, ще е от средствата за масова комуникации или от други публични срещи.
Преодоляването на двете групи трудности може в определени ситуации да е непреодолимо и използването на подобни подходи за осъществяването на изследователска дейност – невъзможно.
Независимо от изследователската ситуация, в която ще попаднем, е необходимо да се търсят възможности за изследване на влиянието на социално доминиращите лидери върху социалните процеси.
Подобни и аналогични примери от историческа гледна точка могат да бъдат приведени с доста добър успех. Дори с условности да приемем двете световни войни за такива тежки кризисни ситуации, то действията на лидерите, които са участвали в тези процеси, не винаги могат да обяснени логически и не носят своята икономическа, политическа и друга аргументация. Обусловено това са също социални процеси, които са променили както своята посока, така и своята скорост в резултат на социално доминиращите лидери. Тук следва да направим едно съществено уточнение, а именно, че те са протичали твърде бавно, съобразно случващите се в момента социални процеси. Факторите на външната и на вътрешната среда са се променили както по своите същностни характеристики, така и в своите количествени измерения. Някои от изследователите биха отделили особено внимание на изследване на факторите на средата, които безспорно оказват и ще продължат да оказват влияние на протичащите социални процеси. Друг е въпросът в каква степен оказват влияние върху решенията и поведението на новите социално доминиращи лидери. Това може да се установи твърде късно и едва при приключване на определен етап от определен социален процес.
Склонността но социално доминиращите лидери, които са овластени да вземат решения и разполагат с достатъчно по обем ресурси (политически, икономически, финансов и др.) и проявяват склонност да вземат решения с оперативен характер в кризисни ситуации, които решения да изключват съобразяването с факторите на средата, а да представят по-скоро мотиви, различни от политическата и икономическата логика. Обикновено при настъпване на кризисна ситуация властовите инструменти се съсредоточават върху малка група от хора, които следва и трябва да понесат тежестта за вземане на решения в екстремална ситуация.
При бегъл анализ на социалните процеси, които протичат в света в момента, може да се направи относително вярно заключение, че те се управляват преимуществено от новите социално доминиращи лидери. Употребата на понятието „новите социално доминиращи лидери“ има свята условност, защото физическите лица, които сега определяме като доминиращи социални лидери, могат да са били и в предходни периоди лидери на държави, корпорации, съюзи и т.н., но едва сега да са придобили такова значение.
Безспорно протичащите социални процеси се дължат на активни промени в последните десетилетия в политически, икономически, военен и финансов аспект. Резултатите от всичко това в най-голяма степен ще се проявят най-вече в налагането на нови социални правила в новите социални системи. Неизбежността за налагане на нови регулиращи функции в структурата на новите социални системи е почти очевидна. Съпротивата за промяна също е очевидна. Еволюционните социални процеси в настоящия момент доминират над революционните социални процеси. Може би трябва да направим една уговорка, че тези социални процеси неминуемо са свързани с локални военни конфликти, финансови катаклизми или политическа нестабилност на определени региони, но не и континентално или световно наличие на социален дискомфорт. Налагането или възможността за установяването на нова социална система с нови правила няма как да не бъде съпроводена с определени негативни действия, както и последици.
За съжаление научната общност твърде късно ще изследва, анализира и прогнозира всичко това. Полезността от подобно начинание в по-късен етап от време ще има своята значимост, но тя ще бъде далеч по-малка, отколкото ако това се случи сега.
Важността за подобно действие и изследване в тази посока е от особена важност за всеки човешки индивид, както и за различните общности. Дори и тези изследвания да бележат малък напредък в настоящия етап, те трябва да търсят своето място, като служат като елемент за подготвеност на обществата ни към ново взаимодействие в новата социална среда.
Разбирането, че всичко трябва да се остави на настоящото ниво на подготвеност, може да се окаже пагубно за част от обществата ни. Още повече има достатъчно основание да се смята, че част от лидерите на по-малките общности или тези, които няма да окажат доминираща роля, ще се окажат твърде неподготвени, дори непригодни за новата социална ситуация.
Управлението на кризи е твърде сложно в днешната динамична и бързо променяща се среда. През последните няколко години живеем в среда на несигурност и много протичащи процеси, които оказват значително влияние върху околната среда. Наличието на тези процеси изисква сериозно внимание към процеса на вземане на решения при тежки кризи. Това се оказва особено предизвикателство както за хората, които са овластени да вземат тези управленски решения, така и за експертите, които изучават тези процеси. Определената социална значимост на последиците от вземането на съответните решения ги поставя с висок приоритет на важност. Всичко това предполага нова подготовка и качествено различна експертиза. Това води до създаването на нова технология за вземане на такива решения. Учени, изследователи, мениджъри и политици трябва да положат допълнителни и целенасочени усилия за създаване на такава технология и набор от свързани процедури.
проф. д.н. Венелин ТЕРЗИЕВ