На 19 януари 2024 година във Видинската синагога от 16.00 ч.
“На рамо със залеза” е първата книга със стихове на Илияна Кръстева. Повече от 25 години е директор на СУ „Св. св. Кирил и Методий“ Брегово, но днес ни се представя като творец. Книгата съдържа 30 стихотворения, написани по различни поводи и изключително добре оценени от литературните критици. Списанието за литература и визуални изкуства „Картини с думи и багри“ с издател Габриела Цанева, дава висока оценка на стиховете на Илияна Кръстева.
В тази привидно малка книжка със стихове авторката се представя като вдъхновен творец, който може да играе с думите и да ни накара да полетим в световете на любовта, на красивото, на възвишеното.
В поезията си Илияна е различна и неповторима, вървяща по своя духовен път, докато намира смисъла на битието в откриването и общуването със сродни души. Избрала е да върви по пътя на любовта, най-истинският и най-божественият, в същото време има желание да проправя пътя към себе си и към другите хора в живота й. Пише за любовта във всичките й измерения. А след любовта, най-важното нещо за нея е светлината: „Нека не забравяме, че сме деца на светлината и Бог е в нас, светлина от светлина и в това е смисълът на битието…“
Поезията е отражение на реалността, затова тя се чувства еднакво удобно в реалността и в поетичните си мисли и преживявания. Когато реалността стане емоция, тогава се ражда поезия, споделя Илияна.
От четирите елемента обича най-много огъня и земята- земята я заземява, а огънят я движи напред. Оприличава се на огнен балон, прикрепен към земята и обича да бъде огнено момиче.
Автор на предговора е проф. Венелин Терзиев, а корицата на книгата е с портрета на поетесата, който е нарисуван от художникът Владимир Атанасов.
В представянето ще участват актьорите Ирина Флорова Капелова и Симеон Владов.
Обичам да обичам
Обичам да предричам, да сбъдвам с лекота.
Да съм неземен квантов скок над всяка суета.
Да слагам ред във хаоса на житейския водовъртеж.
Да чувствам ендорфин в кръвта и трепетен копнеж.
Обичам трудното начало. Катеря се сама.
Замерят ли ме – вдигам кръста и вървя.
По тънък лед прохождам и боса по роса.
За мен са отредени все хора по съдба.
Обичам да съм тичинката в нежния хибискус
и белият квадрат в шахматната дъска,
обичам да съм розата, поднесена ми искрено,
китарен звън, несбъдната мечта.
Аз време и безвремие съм в необятното
на разстояние една протегната ръка,
аз чудото съм. Вечната и святата.
Обичам да обичам. Аз съм любовта.
“Обичам да обичам”, Илияна Кръстева
проф. д.н. Венелин ТЕРЗИЕВ
Отраженията ни в другите са въпрос на докосване на душите. Поезията е съкровено откровение. Ако не може да усетите посланието, да го почувствате – или вие не сте готови, или поетът има кусури. Поезията е спонтанно изкуство, въпреки това тя има правила. Забавлявам се с писани на прима виста неща, с мисли без препинателни знаци, главни и малки букви, хашлашки и неадекватно звучащи словоизлияния, сякаш писани на няколко бири. Опитвам се да разбера смисъла на всичко написано, но съм склонна да уважавам рамките на мерената реч.
Старателното писане не е пътят, поезията е повече от това. Бих казала, че само човек, който е в разбирателство със себе си може да пише.
С благодарност се обръщам към професор Венелин Терзиев за дългите часове, които отдели за да съпреживее и оцени моя труд.
Благодаря на Е-същност за допускането ми в траекторията на любознателните и търсещи читатели.