Изследването на поколенческите процеси като част от социалното развитие предизвиква особен интерес в различни разработки и изследвания на различни учени. Предизвикателство е описването на нови теории или закономерности, които да обяснят или представят протичащите процеси. Това създава условия за развитието на научни изследвания в тази посока, които да определят и дефинират тези процеси като съществено значими и определящи за определено поколение. Всичко това се случва с определени условности и допускания, но в крайна сметка ги определя като такива. Цикличността на протичащите процеси през определен интервал от историческо време и настъпващите изменения карат много изследователи да се опитат да анализират протичащите изменения и да ги обяснят чрез своите теоретични разработки.
Дефиниране на понятието „Поколение“
Понятието „поколение“ може да бъде обяснено и дефинирано по много и различни начини. Истинската популярност на теорията за поколенията донася книгата „Поколения: история на бъдещето на Америка, 1584 – 1991“ (The History of America’s Future, 1584 to 2069), излязла през 1991 г. В нея авторите – икономистът Нийл Хоув (Neil Howe) и писателят Уилям Строс (William Strauss) идентифицират четири вида съвременни активни поколения – бейби-бумъри (хора, родени в периода 1946 – 1963 г.), поколението „хикс“ (родените в интервала 1964 – 1980 г.), поколението „Y“ (родените между 1981 и 1996 г.) и поколението „Z“ (родените между 1997 и 2012 г.). В своята смела теория двамата американски изследователи твърдят, че всяко поколение принадлежи към един от четирите типа и че тези типове се повтарят последователно по фиксиран модел. Хоув и Строс описват характеристиките на различните поколения и заключават, че ценностната система и ориентация на различните поколения се различават значително. В своя труд те проучват тези различия, както и причините, които ги пораждат (политическа и социална ситуация, ниво на техническо развитие, значими събития и др.). Учените стигат до заключението, че раждането в определен период предопределя уменията, мисленето, ценностите и поведението на хората и твърдят, че всяко пето поколение има подобни стойности, което от своя страна позволява да бъдат направени дългосрочни прогнози. (Niyl Haui, 2000)
Други двама учени – Ron Eyerman и Bryan Turner – в своя труд “Outline of a theory of generations” определят понятието „поколения“ като група от хора, които имат обща колективна памет, споделят сходна култура и чиято цел е да им се предостави колективно съзнание, което се стреми да интегрира поколението в предварително определена времева рамка (Eyerman, 1998). Д-р Джейн Пилчър, доцент по социология в Училището по социални науки на Университета Нотингам Трент и старши сътрудник на Академията за висше образование, дефинира понятието „поколение“ като хора в рамките на определена група, които се сблъскват със същите значими събития в рамките на определен период. (Pilcher, 1994). Можем да продължим да описваме тълкуванията на понятието „поколение“ от различни учени, но колкото и да се различават тези теории, то едно нещо безспорно ги обединява. И това е изводът, че на всеки двайсетина години в класните стаи на училищата пристигат ученици от ново поколение със своите очаквания, поведение и ценности, оформени от уникалните обстоятелства на времето. В сферата на образованието с тези деца идват нови предизвикателства и нова перспектива пред образованието, за да бъде то адекватно на техните нужди (потребности) и да успее да ги подготви за бъдещето. Визията за поколенията ни позволява да начертаем повтарящите се цикли и да бъдем подготвени за предизвикателствата да работим с деца, чиито поколенчески прояви и поведение трябва да опознаем, както и да „пригодим“ себе си и образователната система, така че да бъдат готови за реалното им навлизане в живота.
Поколението Z – характеристики и поведение. Подценени или надценени са хората от поколението Z?
Родени и израснали във време на непрестанни икономически и социални трансформаци, които определят и промяна в социалните процеси, родените под знака на поколението Z отдават най-голямо значение на динамиката и на бързината, с които се извършват промените във всеки един аспект – социален, политически, икономически, културен и др. Това са хора, за които от особена важност и значение са както местните, така и глобалните социално-икономически, екологични, спортни и културни събития. Както вече споменахме, наименованието „поколение Z“ е дадено от американския писател и историк Уилям Страус и консултанта Нийл Хоу в тяхната книгата „Поколения: история на бъдещето на Америка, 1584 – 1991“. Понятието „Поколение Z“ се среща в литературата и под други наименования, като „децата на хилядолетието“, „дигитално поколение“, „дигитални туземци“, „различните“ и др. И съответно в различните литературатурни източници може да се срещнат различни времеви период, в който те са се родили. В някои се посочва периодът 1993 г. – 2001 г., в други (в т.ч. и на Страус и Хоу) това е времето от 1997 до 2012 г., а в най-новото изследване на Джеф Дежарден – редактор и визионер, автор на бизнес анализи, цитиран от редица икономически издания, е зададен периодът 1997 – 2010 година като годините, между които са родени хората от поколението Z. Най-общо казано, поколението Z – това са хора от 13 до 30 годишна възраст, които според различни изследвания днес са между 15 и 25 процента от населението на земята. Или ако използваме думите на Джеф Дежарден: “You may already have Gen Zers in your workplace – but if you don’t, you will soon”. (Desjardins, 2019)
Въпреки липсата на определен консенсус относно периода, който обхващат хората, наричани „Поколение Z“, за всички изследователи е безспорно, че именно те са тези, които в момента завършват гимназия, учат или наскоро са завършили университет и все повече техни представители търсят или вече са си намерили своята първа истинска работа. Затова пред всички, работещи и ангажирани в сферата на образованието, стои немаловажната задача да адаптират преподаването така, че да дадат на обучаващите се онези умения и компетенции, които да ги превърнат в адекватни и добре подготвени на пазара на труда хора.
Хората от поколението Z не помнят времето, когато интернет не е съществувал – и като такова не е изненадващо да научим, че 50% от тях прекарват 10 часа на ден свързани онлайн, а 70% гледат повече от два часа на ден YouTube. Като оставим настрана тази ултра-свързаност, поколението Z има някои уникални и вероятно неочаквани черти. Сред тях е предпочитанието им за взаимодействие лице в лице на учебното или работното място и също така очакването да учи или работи по-усърдно от предишните групи. Поколението Z също е най-разнообразното поколение в расово и етническо отношение и оценява расовото равенство като основен въпрос за своите права. За разлика от своите предшественици – поколението Y, известно и като Милениали и Echo Boomers, представителите на поколението Z са склонни да подхождат по-прагматично както към образованието, така и към кариерата си. И накрая, поколението Z е вероятно едно от най-практичните поколения, оценяващо като изключително важни неща като спестяването на пари и намирането на стабилна работа (Verghese, 2022).
В рамките на Проект № BG05M9OP001-1.051-0006-C01 „Съвместни действия на социалните партньори за адаптиране на работната среда към специфичните възрастови потребности на различните генерации, с цел насърчаване на по-дълъг трудов живот и способност за работа“, реализиран в рамките на Европейския социален фонд чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (2014 – 2020) с бенефициент Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК), в партньорство с Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и асоциирани партньори Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българска търговско-промишлена палата (БТПП), са изследвани и представени поколенческите характеристики на генерациите T, X, Y и Z. (Поколечнечски профили : Профил на поколение Z, 2020). Документът отчита, че „…в България представителите на това поколение съзряват във време на непрестанни икономически и социални промени и по тази причина отдават най-голямо значение на динамиката и бързината в промяната във всичките ѝ аспекти – политически, икономически, културни.“ Ключовите събития, оказали влияние при тяхното формиране и развитие, са приемането на България в ЕС, свободното придвижване и право на труд, финансово-икономическата криза от 2008 г. и последствията от нея, корупцията, престъпността и войната по-пътищата. Периодът на тяхното най-ранно детство и съзряване се свързва с все по-задълбочаващото се социално-икономическо неравенство в българското общество, подклаждано от различията в етническия произход, в социалния статус и доходите на родителите, от различията в състоянието на регионалните икономики, от различията в качеството на образователната система (частни и държавни, елитни и посредствени, езикови, общообразователни и професионални, областни и периферни училища).
Z поколението са по-скоро прагматици и не правят компромиси с настоящето в името на хипотетични идеи. Което не им пречи да се ангажират с обществени каузи, включително и с доброволчески дейности, но именно поради своя прагматизъм те отдават част от свободното си време и енергия единствено когато виждат смисъл това да бъде направено.
Те не приемат „статуквото“, не се доверяват на фалша. Не вярват сляпо и са подозрителни към познати лица, „проповядващи“ нови идеи. Имат силна интуиция, както и усет за „новото и прогресивното“. Друга характерна черта на поколението Z, на която авторите на проучването обръщат внимание, е незачитането на „официални източници“ на информация и на „авторитети“. Те „изграждат собствено критично мислене и познавателен опит, като отстояват гледната си точка на база намерени факти в глобалната мрежа. Мислят и споделят всичко публично“. (Поколечнечски профили : Профил на поколение Z, 2020)
Като поколение, родено на прехода между аналоговия и дигиталния свят, представителите на поколението Z създават свои собствени, нови пространства: изкуство, литература, нов театър, кино. И всичко това е свързано с новите компютърни и цифрови технологии. Чувството за уникалност е в основата и на засиленото им чувството за принадлежност към група. Именно афилиацията ги насърчава от една страна към сформирането на общности по интереси и следване в социалните мрежи, а от друга това групиране е в основата на ейджизъма и несправедливото отношение към възрастните, смятайки ги за непригодни и неадекватни към съвременния цифров свят.
Всички тези особености на поколението Z поставят пред работещите в сферата на образованието, включително и ученето през целия живот, важността на въпроса за познаването на това поколение. Образованието, което освен възпитателна има и социална роля, е ангажирано с предаването на знания на хора, които мислят и действат по различен от повечето работещи в тази сфера начин. За да бъдат „завладени“ обучаващите, обучаемите трябва да познават и ползват адекватен на очакванията на новото поколение обучителен инструментариум, като в същото време не забравят, че от тях зависи да изградят стабилен фундамент, върху който след това настоящите ученици и студенти да успеят да се реализират успешно на пазара на труда и в живота като цяло. Защото представителите на поколението Z са не само вече при нас, на нашето работно място, но те преобладават. Част от тях дори вече са напуснали образователната система и формират облика на първичния пазара на труда. И тук именно идват онези стряскащи данни, че около 20% от младите хора са представители на т.н. група NEETs – нито учещи, нито работещи, което поставя България в челната тройка в Европа – след Италия и Гърция. И от нас, учителите и преподавателите, не се изисква да надценяваме или подценяваме техните качества, а да обърнем системата така, че тя да е отворена към тях, да ги приеме и да им даде най-доброто. Те са продуктът, който оттук насетне ще се грижи за нас и ако ние не сме били ангажирани с тях и ги подценяваме, то няма как да очакваме те да ни отговорят с положително отношение. Затова смятам, че ние не трябва нито да ги оценяваме, нито да ги подценяваме, а трябва правилно и навреме да оценим техните качества и да им дадем най-доброто като послания към тяхното бъдеще.
Формиране на обучителни навици
Развитието на „обществото на знанието“ предполага социална трансформация, при която членовете на общността се нуждаят не само от знания, но и от нови умения и компетенции, някои от които непредсказуеми. Учениците и студентите от поколението Z са автентични дигитални хора, едно хиперкогнитивно поколение с различаващи се по много показатели профили от тези на ученици от предходните поколения. Те не чакат, а сами създават промяна, което е предпоставка за нарастващата конкуренция между училищата и университетите за човешки талант и търсене на квалифицирани висшисти, които да вършат работа, която все още не съществува. Дори самото развитие на технологиите, които са достъпни за мнозина, мотивира образователните институции – както държавните, така и частните, да разработват иновативни програми и нови идеи за ускоряване и подобряване на процесите на преподаване и учене и придобиване на знания и компетенции. Едно от най-важните действия за постигане на това е инвестицията в технологични ресурси. Технологиите добавят стойност към опита на преподаване и учене, който учениците използват широко, за да подобрят или ускорят образователния процес, но технологиите със сигурност могат също така да насърчават или развиват допълнителни умения и компетенции. Това формира и един нов, визуален начин на възприемане на информацията, като в същото време са предпоставка за недостиг на време за осмисляне и отсяване на достоверността на всичко, което се предлага като информация. Наличието на много канали за достъп до знание се оказва нож с две остриета – възможност, но и заплаха. Възможност да достигаш до трудно достъпни източници на знание, но и заплаха да не ти се предоставя винаги вярна и проверена информация. И тук вече идва ролята на учителите и на преподавателите, които трябва да изградят тези учения, така че всяко следващо поколение да може да „стъпва“ на раменете на предходниците си и да надгражда постигнатото от тях.
Поколение Z е любознателно и любопитно, насочено е към постоянно обучение и развитие, но не по консервативния, класически начин. Традиционното разбиране за ролята на образованието за успеха в живота постепенно се пропуква. Представителите на поколението Z приемат стандартното, формално обучение като нещо задължително, но безсмислено. Осъзнали, че работодателите отдават все по-голямо значение на компетенциите, а не на дипломите, разочаровани от качеството на формалното образование в България, Z не искат да губят години в нещо, което не може да им гарантира сигурно бъдеще. Поколението Z осъзнава, алтернативите в сферата на образованието, които дигиталният свят им предлага. Те успешно и много находчиво комбинират различни краткосрочни или дистанционни курсове, онлайн сертифициращи програми, предлагащи и придобиване на реален практически опит. Z са дигитално поколение, което постоянно „сърфира“ и търси в мрежата нова информация, но такава, която е прагматично насочена, свързана с конкретен проблем и с решаването му. Хората от поколението Z имат склонност да четат преимуществено само това, което им е интересно. Четат забързано, задъхано, невнимателно. Предпочитат образите да се движат и да ангажират сетивата им по няколко начина. Трудно се съсредоточават – именно и поради алтернативите, които дигиталният свят им предлага. Скачащият образ все повее измества вглъбеното уединение на четенето, което от своя страна води до незадоволително ниво на разбиране. Те четат така, както и живеят – в очакване някой да се погрижи за тях. Привърженици на груповото учене посредством инструментите на социалните медии, представителите на поколението Z, притежават фотографска памет и запомнят много повече и по-устойчиво чрез слух, движение и картина, отколкото чрез четене.
Отношението на представителите на поколението Z към четенето на книги е предпоставка за конфликт с образователната система, която набляга основно на теорията и книгите като фундамент на знание. В проведено от Българския център за нестопанско право проучване „Поколението Z – поколение с мнение“, на въпрос за това как според тях трябва да се учи, най-често срещаният отговор е „не по този начин“. Учениците в гимназиалния етап единодушно споделят, че в интернет има много по-лесни и по-приятни начини да се получат същите знания, но същевременно отчитат, че „в контекста на учебните сайтове и онлайн платформи все повече се чувстват неуверени в необходимостта да следват процес, който не разбират, който ги напряга и кара да се чувстват дискомфортно.“ (Харалан Александров, [2020]) Авторите на проучването обобщават, че „бунтът на поколението Z не е срещу ученето, а срещу образователния модел, който е създаден в миналото именно за да бъде етап. Налагането на системна структура, пригодена за епохи на труден достъп до информация, който ги принуждава да получават безинтересна информация по неприятен начин води до усещане за остро навлизане в личното пространство, което се възприема като агресия от голяма част от представителите на поколението, защото е в противоречие с основни ценности.“ (Харалан Александров, [2020])
Мнозинството от анкетираните „определят образованието като ценност и смятат, че е много важно да си образован“. Въпреки това по-голямата част споделят, че сблъсъкът със средното образование им носи или им е донесъл дискомфорт, обърканост и несигурност. Тези усещания ги има и към момента, независимо от възрастта и нивото в образователната система, на което се намират. Въпреки че образованието е ценност, този образователен модел ги фрустрира, но не могат да разберат защо.
При работата си с ученици в гимназиален етап (17 – 19 годишна възраст), се съобразявам с факта, че работя с големи хора, с хора с мнение, на които не можеш просто да им кажеш „Правете така!“. Трябва да си много въвлечен в материята и да можеш да им я представиш по максимално близък до тях начин на изразяване, за да ги мотивираш да възприемат. И в същото време да дадеш задължителните базови познания, независимо дали обучаваш бъдещи IT специалисти или селскостопански производители. За всяка една професия, за всяка една работа от тук насетне ще е необходимо хората да могат да прочетат и разберат това, което се съдържа в инструкциите за тяхната работа или за конкретната задача, която трябва да изпълнят, да умеят да работят в екип, да комуникират и да разбират ответната страна. А за тази ответна страна е изключително важно да може да обясни това, което трябва да се направи. Само тогава процесите могат да бъдат осмислени и изпълними.
Именно поради това за младите хора от поколението Z предпочитаната форма на обучение са коучинга и менторството, но като се има предвид, че за Z генерацията обучението и препоръките от връстник са много по-лесни за приемане, отколкото от пряк ръководител или по-възрастен колега. Те търсят своя лидер, а не учител, някой, който да запали искрата в тях и да ги води, а не просто да ги учи. И макар че харесват е-обучението, представителите на поколението Z предпочитат присъственото с условието то да бъде автономно, базирано на използването и прилагането на новите медии и за получаване на достъп да множество информационни източници, като усвояват знания и натрупват опит чрез собствените си действия. Поколението Z иска да избира само̀ какво да учи, къде и кога да го учи, т.е. да управлява автономно процеса на учене, а не да е негов обект. Преобладаващият стил на учене е чрез преживяване. От това следва, че ефективното обучение би трябвало да включва повече прилагане на знания и умения, участие и пробване, дейности свързани с преживяване и самостоятелно достигане до изводи, повече зрително демонстриране и по-малко теория, обясняване и пасивно наблюдаване. Всичко това превръща традиционната класна стая от място за усвояване на нови знания в място за среща на група от съмишленици (3 Generation Z traits today’s teachers need to adapt to, [2022]).
Класната стая на поколението Z
За да разберем как учителите могат да подходят към преподаването на ученици от поколението Z, трябва да се съобразим с техните особености и образователни навици. На първо място – става въпрос за хора, които са склонни да бъдат потопени в дигиталните технологии. Поколението Z е първото поколение, което не познава живота без технологии. За тях Google, Instagram и смартфоните не са просто удобни инструменти – те са необходими части от живота. Поколението Z очаква да бъде свързано със света и да има достъп до информация по всяко време, включително и когато говорим за образование. 24-часовата свързаност и присъствието им в социалните мрежи ги превръща в хора, които очакват незабавна обратна връзка на поставените задачите, точно както го правят и в социалните медии. За разлика от предходното поколение на Милениалите, за поколението Z дигиталните игри и техническите устройства са важна част от живота, най-вероятно защото са израснали с цифрови технологии и никога не са познавали друг начин на живот (Giray, 2022). Те също така жадуват за автономия в образованието си. Учениците искат да вземат решения за това какво учат и как да демонстрират знанията си.
Как учителите могат да се адаптират към тези нови изисквания? Вместо да се опитват да отклонят учениците от технологиите, много по-удачно е да се помисли как самите те могат да използват същите тези технологии, за да предоставят информация и да ангажират вниманието на учениците. Образователните софтуери отдавна не са новост или изключение, но въпреки това прилагането им на практика се оказва недостатъчно и неефективно. Прилагането на технологиите чисто формално е на първо място недостатъчно, а освен това в никакъв случай не заменя качественото присъствие на преподавателя, който да води цялостния процес. Технологиите не са нищо повече от инструмент, който да улесни работата на учителя и на преподавателя, с които да привлече и задържи вниманието на ученика (What is 21st century learning? Preparing today’s students for tomorrow’s workforce, [2022]). Но ако няма съдържание, то това внимание много бързо ще бъде изместено към нещо друго.
Прагматизмът, като една от основните характеристики на представителите на поколението Z, е една от предпоставките за необходимостта от преподаване на обоснован учебен материал. Какво ще рече това? Учениците от поколение Z са свикнали да очакват само най-подходящата информация, а подборът да е направен от някой друг. Поради тази причина на учителите се препоръчва да потърсят предварително практичната страна на всеки един теоретичен въпрос, така че да дадат на учениците не просто знания, а и реалния отговор защо даден урок е важен и как е приложим в реалния свят.
Учителите трябва да учат учениците, а не да преподават предмета, гласи популярна поговорка в образованието. В действителност обучението започва тогава, когато преподавателите за първи път разберат от какво имат нужда обучаемите. За да се ангажира успешно това ново поколение ученици, училищата трябва да вземат предвид техните очевидни различия не само по отношение на образованието, но и по отношение на цялостния им опит в ученето. Уникалността на поколението Z като личности, стилове на учене и предпочитания и използване на интернет, дигитални и социални медии, може да им помогне да изпълняват задълженията си по-ефективно.
Представителите на поколението Z се различават от предходните поколения. В резултат на това и отношението към тях не може да бъде същото, както към техните предшественици. Това е нова група ученици и студенти – всеки със собствени интереси, нужди и очаквания. Учителите са отговорни за изучаването на този проблем и прилагането му на практика в класната стая, така че да е възможно предприемането на необходимите стъпки, които да помогнат на учениците, особено в областта на образованието и управлението на класната стая. За да бъдат адекватни на изискванията на представителите на това ново поколение, всички, ангажирани с образованието – учители, администрация, публични, частни и неправителствени структури, трябва да са наясно с тези особености, за да коригират стратегически своите подходи за това как да насочват учениците. Поколението Z може да реализира своите цели и мечти с помощта на образованието. Учителите и училището като цяло отговарят за това. Но е нужно тези, тези, които ги ръководят, да идентифицират и схванат уникалността им. Училищата могат да се свържат с тях по начин, който не само да мотивира индивидуалния напредък, но и да гарантира на учениците изграждането им като критични и креативни мислители, каквито светът очаква през двадесет и първи век, чрез създаване на учебни програми и учебни преживявания, персонализирани според тяхната индивидуалност. И именно поради уникалността на всеки един от това поколение е необходимо изследванията да се използват отговорно, разумно и проницателно.
Библиография
3 Generation Z traits today’s teachers need to adapt to. ([2022]). Извлечено от University of Massachusetts Global: https://www.umassglobal.edu/
Desjardins, J. (14 02 2019 r.). Извлечено от Meet Generation Z: The Newest Member to the Workforce: https://www.visualcapitalist.com/meet-generation-z-the-newest-member-to-the-workforce/
Eyerman, R. &. (1998). European Journal of Social Theory. doi:https://doi.org/10.1177/136843198001001007
Giray, L. (07 2022 r.). Meet the Centennials: Understanding the Generation Z Students. doi:10.14456/jsasr.2022.26
Niyl Haui, U. S. (2000). Millennials rising : the next great generation. Knopf Doubleday.
Pilcher, J. (09 1994 r.). Mannheim’s sociology of generations: An undervalued legacy. British Journal of Sociology. doi:https://doi.org/10.2307/591659
Verghese, A. (18 08 2022 r.). Gen Z in tech: How Young, Innovative Minds are Shaping the World of Work. Извлечено от The Adecco group: https://www.adeccogroup.com/
What is 21st century learning? Preparing today’s students for tomorrow’s workforce. ([2022]). Извлечено от Univertity of Massachusetts Global: https://www.umassglobal.edu/news-and-events/blog/what-is-21st-century-learning
Поколечнечски профили : Профил на поколение Z. (2020). Извлечено от Вдъхновени от опита. По-дълго заедно – път към успеха: https://activeageing.bia-bg.com/bg/project/
Харалан Александров, В. Д. ( [2020]). Поколението Z – поколение с мнение. [София].
проф. д.н. Венелин ТЕРЗИЕВ, Силва ВАСИЛЕВА
