Коледа на думите
говорим
говорим бавно шумно тихо весело с недомлъвки
довършваме изреченията си
издишваме
лутаме се
думопреливащо запълваме липси и недостатъчност
говорим за поезия
за думи
за двата последни спасителни реда
за проводниците на суетата
и доколко я има изобщо
смъкваме броните на цинизма си и го захвърляме уязвим
встрани
пеем някакви песни
чиито текстове дори не знаем, допълваме празнините
с ла ла ла
и превръщаме в коледни елхи вълните на моретата и океаните
по света
говорим за изчанчени неща, като мултикреативност и още някакви думи
които убий ме дори не знам какво означават
но за какво пък иначе са създадени тълковните речници
споделяме
въздишки
емоции
ефир
смесваме водка и вино
с мълчание и бяла тишина на жоро минчев
споделяме красотата през очите които ежедневието ни избожда
с онази на възприятията
празнуваме по някакъв свой собствен начин
толкова наш
че изглежда непонятен за разказване
че изглежда смахнат за разбиране
нощта е топло одеало нежност
и е само една
собствена Коледна нощ
без помпозност и показност, без фанфари и фойерверки
встрани от вселенското лицемерие и
всеобщите представи за празници
Свята нощ
в която си рисуваме
портокалов изгрев
по миглите с нечетливите си почерци
