Отглеждане на тъга
/На Галя/
пътувахме
в изходите на залеза
пътувахме и говорехме
за същото дърво
което беше поникнало от сърцата ни
и тръскаше кървавата си корона
след всеки дъжд
посипваше слънце по изгорените ни длани
от даване
сол събираше от косите ни
да нахрани птиците
крадеше си кора от заздравелите ни белези
и подаряваше хралупи
след това
на всички бързи неща в живота
на неразбрали себе си състояния
и други места в пространството
пришиваше живот към гласа
на втурналите се в корените му
революции и смисъл
барух и бахур
спиноза в костите
бамя
и все така простички неща от живота
които цяла вечност
виреят в сянката му
само
да не беше онова зелено в пролетта
и огънят по вените му през октомври
и да не беше падащо листо смъртта –
самодостатъчност
по залез
Твърде лично
Никога не си поговорихме за вълците.
В приказките на баба бяха герои,
днес са кости в гърлото.
Научи ме как да ги хрускам,
как да ги плюя
и как да съм куче.
Девет бала – гневът ми прехвърля билото.
Има десети, има.
Няма как да ти кажа сега,
колко живота пребродих с нозете си,
преди да ги вкарам в блатото
за да стъпчат смрадта –
грозна дума за тъжни предатели.
Няма как да ти кажа, колко дълго мерих въжето,
преди да го метна към себе си –
ти ме научи да го усуквам
здраво за вратовете им.
Няма да вдишам нито глътка от въздуха повече,
преди да ти кажа,
че има и още,
има още
още
копчета по ризите за рязане,
зъби за смяна,
ярост в ръката ми –
и ще удрям със нея,
ще стискам твоята –
вълците блеят.
Значимости
казваш се Нил
когато съм толкова безстрашна
че да скъсам бентовете –
само ти
можеш да поемеш толкова
грохот
пустинно слънце
и тежест
да ме наречеш Египет
когато си късам границите
да изрежеш ноктите на тигъра
да украсиш с тях врата ми
и да възкликнеш: „Капчице!”
когато си Нил
Обръщение в любов
Ако съседката ми е японка,
или поне знае, как се мълчи на този език,
ще ми бъде много по-лесно да ти кажа
колко много…
защото, докато очилата й се смъкват по жълтите страници
разполагам с време за това,
но тя е заинтересувана повече
от Грузия, Газа и съвременния педикюр,
отколкото аз бих могла да ти кажа…
Ако другата ми съседка е пигмей,
ще имам много по-дълги крака,
за да прескоча себе си и да ти кажа…
Но пред портата на двора ми няма поляна,
в която да разтъркалям думите
и да огрохотя значенията.
А и ти не би искал да чуеш нищо от това, защото
съседът ти е алкохолик,
който пие водка на всички езици
и удря по масата, подпечатвайки всяко значение
на казаното.
Не би искал, защото нямаш котка
и няма да разпознаеш вярната извивка на гръбчето,
което не може да се прескочи
в нито един от всичките девет живота.
Ето затова:
Съседката ми никога няма да научи японски,
а другата ще порасне с още два сантиметра,
докато простира прането си.
А аз ще мълча. На всички езици,
които знаят очите ми.
Лихва
косата ми е шест килограма в повече
от тежестта, която можеш да носиш
синьото в погледа дави земята, черната в твоя
на кого му се минава през трупове за да каже
„обичам те!”
на кого му се решават кръстословици нощем,
когато времето е за топли кожи и влага
на кого му се слушат щурци след клавишите на пиано
На мен, mon sherry!
но още утре поляната ще е забравила за глухарчетата
защото вятърът, вятърът, вятърът –
това безумно поетично клише ще е минал
и ще е само прогноза в картата на душите ни
устните –
тази прекрасна метафора –
срамно ще се затворят
като прозорец сред пролетен въздух
ти идваш от зимата
от най-безумното капене на душата ми
и те връщам обратно