РАЗЧИТАМ РАЗПЕРЕНИЯ ВЕСТНИК
Разчитам разперения вестник
на облаците,
изписан със резеца на светкавица.
Изкачвам се по стъпалата на своята усмивка.
Гледам с недоумяващи очи на ощипано ангелче
с проскубано крилце.
Мислите ми се мятат във всички посоки,
търсещи някое листо, където да се спрат
и натежат като майчина сълза.
Трудно ви откривам, хора!
Загубихте се в сенките на тъмното,
светулките ви избледняха.
Толкова много Родина
има при изгрев слънце
и толкова много самота при залез,
че се загръщам със прокъсано безвремие.
Минутите се кискат истерично,
а усмивката е умряла за сън
и става гримаса.
Разчитам разперения вестник на облаците,
изписан с перото на светкавица
и чета големите заглавия и малките букви.
А нощта започна да гравира бавно
кръста на моето сетно разпятие.
