Нося в себе си земя
Пълен съм с морска вода
като мъртвец,
подхвърлян от бряг на бряг.
И камъни нося в себе си от планината
и трева от равнините,
прах от пътищата,
сажди от заводите.
Нося в себе си земя и пясък,
храст, дърво и дом,
кола и кораб —
те ме прекосяват.
Никога нищо не съм притежавал.
Но всичко е проникнало в мен.
Нишки
Обичам дъжд.
Дъждът съшива
небето и земята
Но светкавици
разкъсват пак шева.
Напразно се опитвам
да уловя, да задържа
края на небето.
Само нишки се процеждат
през дланта ми.
Да избягаш
Да избягаш
от оградите на думите,
от веригите на фразите,
от системите на пунктуация,
от загражданията в скоби,
от рамките на самооглеждането,
от запетаите, тиретата
– поставени заради уклончивите, размекващи
безсмислия. –
Да избягаш
в свободата на мълчанието.
В часовника
Смъртта седи в часовниците.
Нося моя като гривна
навсякъде със себе си,
доверен спътник,
поглеждам го,
когато съм се уговорил с някого,
преди да включа радиото
или телевизора,
когато имам срокове, когато бързам
и когато ми е скучно.
Нощем слушам тихото му цъкане.
Преди да съм заспал,
последният ми поглед е за него,
и първият,
когато се събудя.
Очакване
Гара. Дъжд.
Влакът закъснява.
Чакам те.
Но никой влак
не закъснява толкова,
колкото те чаках,
преди да те познавам.
Превод от немски: Венцислав Константинов
