От книгата “Видове“ (2003 г.)
Без бряг
Родих се
и посивя от отчаяние луната,
поръси със праха си улиците,
изтупа ги
и ръждяса.
Едно махало от древни съзвездия
натроши минутите.
Дядо разпали лулата си с тях
и стана безсмъртен.
Роди ме
плешивата улица.
Нагриза ми вените.
Не ме питай сега,
защо не се връщам
при нея.
Човекът оркестър
Като дете ми купиха флейта,
защото не сполучих
с цигулката.
Баща ми ме нарече "изрод"
и ми я смачка в "китарата".
Още ми барабанят мислите...
Сега,
където и да съм,
дрънкам само
на лирата
на гласните си струни.
Много съм музикален.
Ще взема да посвиря на вятър
в ушите,
докато падам
от съседския покрив.
Пияно пристанище
Обявиха за продан морето.
Цена обявиха.
Аз я чух
и после разправях,
как са обезглавили вълните
и пясъка -
удавили във кръвта им.
И дрипав рибар само,
увесен по мачтите,
как е крещял:
Няма ли миди в морето
и по брега няма.
После -
и как се обесил...
А никой не купи морето.
Обяснение в любов
На теб,
която изрови
мидичката на
сърцето ми
и си я сложи
в аквариума.
Косата ти е
лунната снопина
из вълните.
Очите ти
са тези птици,
за които вечно ще остана
зимата.
По устните
е спомена от другите пространства.
Вече дишам.
***
Сънувах ръцете ти пак.
И очите ти.
Така ме погали
във болницата
някой,
преди да ми каже: Утре.
От вчера съм мъртъв.
***
Пия си водата с бирени фъстъци
и гледам на света
оптимистично.
Животът ми е цигански оркестър
в тоалетната на някоя гара.
Измивам се и счупвам огледалото,
преди да композират
влака ми за никъде...
Но оставете и момчетата
да ви посвирят.
Имам приятел
ИМАМ ПРИЯТЕЛ, който пише стихове
и е пазач
на зоологическа градина.
ИМАМ ПРИЯТЕЛ, който е композитор
и пише музика,
за да е постоянен.
ИМАМ ПРИЯТЕЛ, който е много богат
и живее сам с кучето си,
защото е уплашен.
ИМАМ ПРИЯТЕЛ, който ме обра
една зима,
докато живя в дома ни.
ИМАМ ПРИЯТЕЛ, от когото
вземам пари на заем.
ИМАМ ПРИЯТЕЛ,
който отне жена ми...
НО ИМАМ ПРИЯТЕЛ,
който дълбае септични ями
и се надява един ден
да прекопава цветята в рая.