Мартеница
до
белия хляб
чашата червено вино
но
поезията е скрита
докато не те убоде
иглата
плюс/минус 1 стихотворение
Тя
не ме изпуска от поглед
и взема ли писалката
пълната луна ми казва:
На кого му трябва
да изпълваш листа
с празни думи
като можеш
да напишеш
само
името му
Волчий билет for my soulВлиза и плаче.
Пак идваш от при онези жени, нали?
Не ми казвай: и ти като тях,
на улицата, от крак на крак,
и днес пак с надеждата
да те поиска някой...
Не ми казвай – не са те видели...
Не са те видели, душо моя,
кам ти ги премените,
кам ти ги игрите и червилото?
Не са те познали, никаквице,
махни я тази любов от гърба
и ръцете си, махни я, джанъм,
кой ще ти поиска атавизмите?
Седни, душо, и не викай,
седни да бръкна под тебе,
под болката, джанъм, под болката,
shut up, my soul, shut up,
тихо само,
ето, в тъмното
пак любов си скрила, мръсна душо,
под болката, джанъм,
под болката.
Застрашително лято
Тъмни облаци се оглеждат
в кръвта ми
и шурти усещане
за приближаваща буря
Какви са тия покриви
недостъпни?
Какво ме очаква
по средата на улицата?
Разтворен чадър,
под който са слезли
кълбовидните мълнии
на ръцете ти.
обичайното кафе сутрин
обичайното, сутрин
обичайното кафе
обичайното
обичай, но то?
обичай, но
обичай!
обича
обич
обича
не обича
необичайно
сферата не обичай!
сферата не обичай, но
в сферата не обичай, но то?
в сферата на не обичай
в сферата на необичайното
пак си в сферата
пак си
пак си в сферата на необичайното
пак си в сферата на не
пак си в сферата на (не)очакването
друг да я разбие
и да ти пусне в скафандъра
глътка кислород
