*
моята чаша чай
разпръсква смях в строги зони
бълбука като да диша през сламка
небе в две посоки
*
безсънни призори
клепачите са пеперуден филм
на забавен каданс
*
на Теодора Тотева
семка между букви
печатна грешка в брайлов код
ти си и не си
тревите са ритмични
разлистени с послания
обгръщаме долен ляв ъгъл
сладка къпинена следа
и гнездим в сянката на погледите
с инстинкт за неприспособимост
тихо отписващи пръсти
пети и мълчания
*
на Деница Христова
между разпиляването
и събирането
стои цяла бездна от обещания
движенията на камерата са капан за време
разгърдени са моментите
и спукани думите
фунии на смерч сме
а между нас –
изгубеното топче на въпросителна
вместо сърповиден отговор
*
разкази с неочакван рай
в полунощ изгубена буква
вместо млякото на Оле
с отложено действие
разсънване без разсъмване
*
дишането е мислене
сигнал за чай с жълт кантарион
вместо закуска
*
сутрешните камбани не са рядкост
но имам фобия от приятни гласове навън
студът е ключ към тайните имена на топлината
превърната в неувереност
и дрезгава песен
*
“разликата е само десет сантиметра”
за десет години самотeн танц
може да издълбае поне десетсантиметрова яма
ако пръстта е достатъчно рохкава
или иглата достатъчно студена
разбира се
а разликата от десет сантиметра
била идеална за партньорство
казват
*
на Марин Бодаков
защо ми беше да се прекачвам тук
от лявото ти предсърдие в дясното
с широко отровени очи
на тази височина
миризмата на чужда супа
не ми е вместо невинна тенджера с хелий
ускорението е лекарство по време на зима
напълни чинията ми догоре
за последно
пост-ледно
моля
*
търпеливото чакане
а след това – нетърпеливото чукане (по вратата)
приличат на милион други безсмислици
като разделното храчене
или харчене
например
*
снегът е идеалният барабанист
във време за разтопяване
(или разтуптяване)
на илюзии
*
зимен режим –
три кафета
за събуждане следобед
с
лед
обед
