Ивайло Тодоров / Поезия

Аз съм усмивка
нарисувана с пръст
върху мокро стъкло.
Аз съм дъх от желание,
ледено горещо
и послание,
на някого към себе си.
Аз съм страдание,
незаслужено споделено
и старание за обич
в гняв и отрицание.
Полет на татуирани криле.
Хамелеон на безмълвието.
Снимки, снимки, снимки.
Аз съм нежелана безразличност.
И неразбиращо непризнаващ си.
Аз съм неистинна задкулисност,
породена от плътски желания.
Аз съм себе си в кожата на рисунка
върху китайски фенер,

която се вижда само, когато свети

за да виждат другите.
Но всъщност съм като всички останали…
и по-лош от много от тях.

***

Тъгата
изцеди душата ми
през очите
сини
облачно сини
стичат се влажни мислите
по решетките на съзнанието
волята е ескалатор на мечти,
а мечтите са бягство от болката…
затворили сме себе си
в реалност от хартиени знаци
два лева на ден за кафе
по двадесет и две
търгуваме щастието си
с нещастие
Тъгата
изцеди душата ми
през очите

***

Обичаш толкова недостижима…
Нима аз мога да ти дам
каквото и да е?
Нима небето се дарява на дъжда?
Нима тревата е поклон на вятъра,
а сянката е оживяла
в друго измерение на светлината?
Повтарям те до съвършенство,
не си зрънца от време между пръстите…
Не си мечта, която някой да ми вземе.
Разбираш ли, че трябва да те има,
открита в линията
на извити мигли
и в крайчето на устните ми,
когато себе си
в очите ти ще видя.

***

живот от спомени
в илюзии прогонен,
реалност счупена на две
сълзи насън
в очите ми затворени,
а любовта не иска да умре
удавена в желания несбъднати
измъчвана с несбъднати мечти
във пролетните цветове отронена,
нестихваща не спира да боли
и няма ласка,
няма нежни думи
в очакване, надежда и съдба
единствено любов от спомени
в сърцето болка,
a в душата ми бразда…

***

Погалих те
мислите ми се плъзнаха
по стъклото
усмихнати
макар и да е тъжно
толкова любов
затворена
единствено в мисли
за теб
погалих те
пръстите ми се плъзнаха
по стъклото
усмихната си
и далечна
толкова затворена
зад твоите мисли…
за мен

***

думите се стичат
сякаш сняг са в пръстите изстинали
бяла снимка
тишина ли е
или безмълвие
стъпките в снега на друг ли са…
думите мълчат на глас
сякаш викам те
но повикът е стон
Тъгата пак е лед в зениците замръзнали
и светлината пак е плач от слънчеви лъчи
…Чаках те
но теб те нямаше
любовта изстинала мълчи…

***

Искам я
самодивата с къса коса
босонога, звездоносна
очите и дето са тъмни извори,
сладки и напиващи,
устните и жарава,
дето целуне спомен да прави,
ръцете и дето са цветя,
като гали сън да праща
Снагата и нежна песен
танцува ли, в плен да хваща
Искам я…