Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. Живее и работи като журналист и фотограф в София. Има многобройни публикации в периодичния литературен печат: „Granta“, „Литературен вестник“, „Съвременник“, „Страница“, „Факел“, „ЛИК“ и др. Издадени книги: „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012, номинирана за наградата „Иван Николов“), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014). Носител е на отличия в националните конкурси: за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2007), за хайку на свободна тема (2010), Добромир Тонев (2015), Славейкова награда (2015) и международния конкурс за хайку – Cherry blossom (2011). Три поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Член e на „The Haiku Foundation“. Негови хайку са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация „Frogpond“, Световния хайку клуб „World Haiku Review“ и мн.др. Текстовете му са превеждани на 16 езика.
Из „Германии”
когато бутам
количката с бельо
по коридорите на хотела
си мисля за сизиф
дали и той не е бутал
количка с бельо
на кого ли е постилал
прани чаршафи
за да легне в тях
с някоя чужда жена
***
на опашката за гевреци
малките нации са най-бъбриви
големите империи
мълчат
***
ако наблизо имаше море
бих хвърлил писмо в бутилка
сега не ми остава друго
освен да пускам
празните бутилки
в контейнера за стъкло
***
когато машината за прах
в обществената пералня се повреди
става еднакво щедра към всички
това е един от моментите
в които никой не се чувства
чужденец
***
застудя
кучетата ги облякоха
с вълнени пуловери
моя съм го забравил
в българия
