Людмила Калоянова / Поезия

Людмила Калоянова е автор и доктор на науките. Родена е в Созопол, България. През 1989 емигрира за САЩ, където започва работа в University of Pittsburgh и защитава докторска дисертация на тема женственост и креативно писане. През 1998 излиза от печат книгата й „Създания на прехода“ (Peter Lang New York) , която третира творчеството на известни жени писателки от началото на миналия век през призмата на собствените им комплекси и възприятия за самите себе си като творчески индивиди. Людмила Калоянова живее и работи в Питсбърг, щата Пенсилвания.

Публикуваните стихове са част от подготвяната за печат книга „Ентропия“.

Невъзможно завръщане

Колко Йонийски морета
ни делят от Итака
Колко предателства
чертаят залеза на нашето падение
С колко Троянски коне
постигаме своето мнимо спасение
За Кефалонийското земетресение
не са нужни доказателства
Безмълвна, душата се разпада
на гигантски парчета от мрамор…
Античен мит е всяко изкупление.

Танц

Цял живот играем
предопределените ни роли
мъж жена
семейно положение
постоянно местожителство
адрес и пол
Четем внимателно и с интерес
табелите и указанията
за да не попаднем
в погрешна тоалетна
или изберем неправилен глагол
Страхуваме се от смъртта
ненавиждаме раздялата
и се боим от самотата…
Затова играем цял живот
предписания танц на слепотата
Само в края на деня
когато ролите отпаднат
и вече не играем
отваряме очи за да застанем
лице в лице със себе си
ни мъж нито пък жена –
човешко същество,
частица от безкрая…

Четете Кристина Кунева/Поезия

Ентропия

Вкопчени в подводните скали
на невъзможен алгоритъм
търсим постоянство в ритъма
на някаква прецизна повторяемост
или в смисъла на предопределеното
от някого завръщане.

Но пясъците на Ентропия
поглъщат всеки ефимерен опит
да бъдем кохерентни
разтварят неизбежно всяка форма
и ни препращат обратно
в аритмичната прегръдка на танго мортале
където единственото предсказание
е нищото.

Дори постоянството на вълните
прииждащи в любовно безсъзнание
е само другото лице на хаоса
който ни залива и превръща в песъчинки
без начало и без край.

Ентропия е чужда на всякакво засищане.