Апекс *Apex
траекторията изви гръбнак
и скочи към завоя
който водеше към
върха на думите –
никога няма да ги изкатеря
без теб
Процеп
само ти можеш да разбереш
споделените жаби на масата
тишината в очите,
когато мята светкавици по вилицата за птици
само ти можеш да откачиш вратата
през която да влезе детето
и да ти каже как те обича
толкова е дъждовно по дланите
толкова влюбено
копнежно
и дълго –
часовникарите ми простиха времето
през което те нямаше
и отказаха да поправят стрелките
аз им простих невежеството
да отричат, че те има
е – има те!
след раздадените птици
влиза истината
***
тежиш ми в долната част на сърцето
в тази сутрин когато дъждът биеше по стъклата
и нищо друго нямаше освен липсващото ни
и думите, които мълчахме по-дълго от умиране
с което да дойде краят на краищата
и в краят на краищата
капката по-дълго боли от разлистването на клоните
когато очите ми казаха всичко
докато влагата тихо разхождаше корени
