Първата ми стихосбирка „Съвсем” излезе преди около 15 години, през вече далечната 2001 година. Тя беше своеобразен опит за завръщане към наречията и междуметията, които постоянно подценяваме и без които езикът несъмнено би бил далеч по-скучен, тромав и предсказуем. Опит за осмисляне през отказа от смислите. Текстовете в книгата бяха обособени в три цикъла, именувани „вместо”, „съвсем” и „между”, а на задната корица стоеше един текст, който е напълно показателен за отношението ми към патриотизмите и национализмите, които за съжаление май е писано да преживяваме през XXI, освен пред XIX и XX век:
„б-Я
на три морета
тристаен апартамент
една обща тоалетна”.
Стихосбирката стана факт благодарение на Радост Николаева, Издателска къща „Литавра”, Фондация „Про Хелвеция” и Център за изкуства „Сорос”.
„Съвсем” получи наградата за книга от автор студент в Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев” през 2002 г. Пламен Дойнов коментира стихосбирката отвъд хоризонта на разбирането: „Антоний Петров поставя на изпитание способностите ни да говорим и той прави нещо, на което е способна само добрата нонсенсова поезия: да общуваме приятно, без да се разбираме”.
След тази книга направих още 2 стихосбирки („Вестибулария”, излязла в 1 книжно тяло със „Симбиоза” на Красимир Вардиев и „Е_липса”). Първата ми книга с проза „Наръчник за творческо писане”, както и „Съвсем”, бе отпечатана от Издателска къща „Литавра”. Благодарен съм на Радост Николаева за това, че направи тези дебюти, а и много други възможни. Както и за това, че се съгласи да осъществим това електронно издание на книгата. Мерси и на Дидо и Катя, които са запазили екземпляр от книжното издание на „Съвсем”, нещо, което авторът не успя. Поради техния екземпляр дължа и удоволствието въпросът “чий е носът”, гарниран с неумело графично рисуване с химикал, очертан наместо посвещение, да стои в основата на литературния ми труд. И да се налага да пояснявам, че Гогол няма нищо общо. Изцяло добри думи заслужава и Росен Борисов и сайтът „Е-същност”, които работят за това литературата да достига до нови публики и текстовете да преминават отвъд смяната на информационните носители. Докато поезията на 90-те обговаряше по-често политическите и естетическите предизвикателства, онази в началото на XXI век изживяваше и преживяваше основно кризите на идентичностите, свързани с виртуалното. В този смисъл четенето от дисплей донякъде й подхожда, както и на всяка друга литература въобще, с изключение на мащабните епоси.
Антоний Петров Димов
Из поетичната книга на Антоний Петров Димов “Съвсем“. Цялата книга можете да прочетете ТУК.
БАЛКАНИСИМО
на станислав стратиев
заради “българският модел”
” упражнения по другост”
и “мотиви за кларнет”
къдравия ми балканизъм финишира
някъде около задните части на европа
като населен полуостров
с излишна 1/2 за необитаем
която и без това си тръгна
за все по на запад от не си спомням
къде беше но със сигурност
към централното
понеже е въпрос на личен избор
свобода и самоопределение
а да не говорим за обратното въпреки
че и то е валидно там тук
от едно време net насам
ги има и такива
_bg идентичности
но и те са от онази половина
ако не е станала четвърт
тежко им
bul-bg
б-Я!
б-Я на три морета
тристаен апартамент
една обща тоалетна
СЪВСЕМ
съвсем не е почти
или доколкото е все по въобще
е трудно да се осмисли
понеже е с гръб към книгата
и отказва да бъде в себе си
или или поне за себе си казва
че най често е въпреки
и извън от същото
в отсъствие /извинено и не/
отпуск /не и платен/болнични
командировка
лекции
стачка
медитация
конференция
семинар
университет
казарма
живот
и други форми на отсъствие между
смисъла и нищото
които трябва да бъдат преодялани
/СЪВСЕМ/
***
в първия стих теб още те няма
появяваш се във втория
за да те забележа
в третия се правиш на недостъпна
омръзва ми и те разсъбличам в четвъртия
повтаряме пет пъти петия
и за да не се банализира цялото
обръщаме страницата
където ни чака стих шест
идентичен на първия
и думи думи думи
листи
хартия
ще я запаля тая библиотека
СПАЗЪМ
/БЛУС № 1084/
спазъм е блусът
агония на чувствата
лазещо докосване
по гърба
но/к/тите драскат
ръката ми
минава през теб
***
високо ми е нищото
към метър и седемдесет
на най горния рафт
между бердяев и хиподил
точно под над смисъла е
без обложка
си няма корици
нито страници
лента флопи скелет
му липсват
за да го видя чуя подушат попипат
в ниското на гледните точки в мене
някакси сбъдвано
на дъното на кацата
повито
да си отпие битието
всичкото буквом
цифром до нула
незаченато още
е толкова ниско
