Из поетичната книга “Стоях и слушах (стари и нови неща)“, София, Сонм, 2006 г.
Различни
Безумството и Мъдростта;
Пътят и Вървящия по него;
Думите и Словото;
Водата и Кръвта;
Жертвата и Хищникът;
Небето и Душата;
Господa и Богa…
Но ще дойде Утешителят
на всичките неща.
В особения цвят на своето време
Бедуинът би казал:
Пустинята си отиде от очите ми,
морето си отиде от очите ми,
безпределностите свършват. Без теб.
(Такова е това заглавие)
От смирените ти рамена
извира силата ми,
като мъгла от
восъчно море.
Кладенеца съм, във който
си паднала.
И не плачеш.
И не търсиш помощ.
* * *
Построих каменна къща,
обвих я с бръшлян;
изкопах кладенец в двора,
до него орех посях.
Седнал на пейката пред вратата,
се препичам с кръстосани ръце
и чакам доволен
потопа да ме отнесе.
