Естебан Чарпентиер е роден в Буенос Айрес през 1958 година. Той е поет, адвокат и ръководител на Фондацията ПИБЕС (www.fundacionpibes.org). Автор е на следните книги: “ Ателие за мемоари“, „Другата луна“, „Ездачът на твоя галоп на смеха“, „Скъпи поети“, „Поетичен финал“, „Сърцето ми го искаше“, „Отдалечавам се, Чарпентиер“, „Бенгалски моряк“, „Обръщаем“ (двуезично издание), „Може да не съм съпруг, но пък си имам частен шофьор“, „Поезията е душа, уморена от бъдеще“, “Anthology” Kinsgston USA, „Гравюри от Буенос Айрес“. От 1996 година води радиопредаването DENSERIO („Съвсем сериозно“) (www.arinfo.com.ar). Бил е организатор на Contraferia del libro („Антипанаир на книгата“).
НОЩНА ПЕПЕРУДА
Финият стих, минаващ или положен
Върху жена или върху роза,
Е целувка или пеперуда възможна.
Рубен Дарио
В крилете ѝ всички дървета
Горите цветята
В полет с цвета на Моцарт
На гърба ѝ е татуирано името на страна
В която се завръща като дъжд
С ловкостта на непорочна стрела
Дъх на вятър и магия
Във внезапна извивка като пуснато хвърчило
Тя рисува времето
С оглушителната красота на счупена богородица
Кралска природа
Обикновен напев в лунния ѝ дневник
В далечната цел
Изящна епитафия от сладострастие
С букви от вода които ще се превърнат в поема
Пеперуда Монарх
Топло небе от прелетна носталгия
Носиш живот на онези които потрисаш
И мечти от мълчалив прашец на онези които достигаш
ПОЕЗИЯТА Е РЕЛЕФ НА ТИШИНАТА
Описва онзи миг на капката
по дръжката на чадъра
детайлното чакане на близкия пулс
смесените аромати в тялото
гласа на следобедна прегръдка
Сами, минутите очакват
стопяването на дистанцията
неочакваното спокойствие
Как бих жадувал все така да мога
да затворя очи и да те взема в прегръдките си
за един малък мъничък миг
„ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТ“
Трябва да е от слънцето
малкото дрехи
разположението на тялото
липсата на сянка която отказва
безследно
без ехо
или облак в четиринадесет цвята
Трябва да е от слънцето
няма начин
нито втораченият в себе си бряг
нито песента на щуреца
пасивната сутрин
гримасите на водата в тялото
провален опит за жест
с разсеяно лице
малки думи
умрели от страх
Tрябва да е от слънцето
бавната капка по слепоочието, челото
хлъзгавата шия в ръката
кашлицата полюлявана от замлъкването
самотата в небесни частици
краткото или дълго очакване
на неутралния момент
на най-малката тъга
Превод от испански: Маргарита Тодорова
Публикацията е публикувана с любезното съдействие на Димана Иванова