Мартин Солотрук е роден през 1970 година в Братислава. Учи словашка и английска филология и транслатология в Университета „Ян Амос Коменски“ в Братислава, както и в университети в САЩ и Великобритания. Няколко години работи в телевизията и рекламата. В момента преподава американска литература и култура във Философския факултет на Университета „Ян Амос Коменски“ в Братислава. За своята дебютна стихосбирка „Тихи войни“ (1997) получава наградата за най-добър дебют на името на словашкия поет Иван Краско. Автор е на още три стихосбирки: „Смилане“ (2001), „Планктон на гравитацията“ (2006) и „Любовна история: агенс и пациенс” (2007). Поезията му е превеждана и публикувана на много езици и чуждестранни издания като „Поезия Уейлс“, „Поезия от фестивала в Берлин 2006“, „Градът на поетите в Дъблин“ и „Една добра поредица: съвременна поезия от Източна и Централна Европа“. За превода на книгата на Тед Хюдж „Из живота и песните на гарвана“ през 2006 година спечелва наградата за превод на името на писателя Ян Холи. Директор е на международния поетичен фестивал „Арс поетика“, който се провежда всяка година през есента в Братислава, Словакия.
Мръщене по средата на разпадането
Постоянно ми казваш, че се мръщя,
а аз всъщност просто несъзнателно
размишлявам върху всичко,
което ми се е случило напоследък.
Бягам след мислите си
като състезател след въздуха
пред приближаващите се облаци.
Толкова бих искал
да те убедя,
че не се мръщя –
поне не по време на любовния акт.
Като че започва да ми става интересно.
Мръщя се, защото не мога
да се освободя от усещането,
че понякога изтичаме толкова рязко,
че сме просто една скрита реклама
на самите себе си.
Видими само във всяко
прекъсване на времето, което е по-малко,
отколкото съзнанието ни може да си представи.
Че изтичаме толкова рязко,
че започваме да чувстваме средата на живота си.
При което бихме искали
само да съсредоточаваме и да останем съсредоточени.
Да правим любов и да слушаме пералнята,
безкрайната й програма,
ритъма на възможността за живот
на най-простите неща, които понякога ще
ударят главата ни,
като еврика
– иконоклазъм на мръщенето
срещу слънцето и облаците
слънчевите изригвания на атомните двойки
слънчевите изригвания на нуклеарните семейства
огромно скулптурно НЕ на скулптуралността
на всекидневната реалност.
От мръщенето се чува
диханието на свободните йони.
То е онова, което прави архитектурата
на тези слънчеви изригвания
архитектура на слънчевите изригвания на тъмното тяло,
което така съсредоточено
до крайното усилие на лекотата
дъха, с лекото мърморене
освобождава нечистотата на нечистотите от това,
какво да направи със свободните радикали
без ни най-малкия риск от имплозия.
Местя от себе си
мръщенето си
Това мръщене на дишащата кожа.
Местя се
от старата в новата.
Излизам от мръщенето.
От мръщенето, под което е ясно.
То ме пренася,
прави ме по-изискан.
Мръщя се като в колона от прах,
която, както сама най-добре знаеш,
никога няма напълно да изгоним.
Не избягвам от него, само така,
понякога колебливо, но все пак
постоянно, приставам
в очите ти
и зад гърба ти
приставам
и оставам с теб.
Кажи сега, още ли съм намръщен?
Истинско раждане: игра на думи по Евклид за два гласа отвътре в един
Твърд ореол
дете свито на кълбо
в начално положение
преди първата ласка
светлината на челото му открива
напредък в менталното поле
между разделящите се брегове
внезапен приток съкращава
следващия опит за съществуване
за достойнство в първичната форма
и раздрусва само в посоката на формообразуване
с чело срещу стената на светлината
преминава като математическа
задача, от резултатите
прави променлива
крайните резултати на машината на знаците
води до краен резулат Х
когато първата целувка по челото
покаже тайнството
на обреда на коронацията Х У Z
придава преимущества на пространството
където сме въведени
с умоляващия ритъм на радостното
но въпреки това трънесто сърце
което ни води до потока
на ритъма Х У Z с променливия
ритъм на внезапните променливи
разделени от тръна в поток
точка в която където и да е Х У Z
променливите на пишещата машина
тръни и типове, типове и тръни
които разтупват все повече
майчиното сърце
изхвърлят ни като в началото на света
в неописуемия космос
където интимните кодове са коти
изразени в кодове
на машината, която чрез това писане на величини
кодира дейността си:
дали ще бъде той или тя –
не ни упреквайте, ако не сме вашия тип.
Из стихосбирката „Любовна история: агенс и пациенс” (изд. „Арс поетика“, 2007).
Превод от словашки език: Димана Иванова
