Мирча Дан Дута е поет, филмов критик и преводач. Пише стихове предимно на чешки език. През 2014 година издава на чешки език стихосбирката „Пейзажи, Полети и Диктовки“ в издателство „Петър Щенгъл“, а само след година издава в същото издателство стихосбирката „Ламаринени цитати, комплекси за малоценност и човешки права“. В момента подготвя за печат на чешки език стихосбирките „В смъртта не се говори на полски език“ и „Постоянни посетители в кръчмата Земята на изгряващото слънце“. Публикува стихове в чешките и словашки издания „Велес“, „Добра адреса“, „Илегалит“, „Дотики“, „Литературен седмичник“ и др. Някои негови стихове са преведени на английски, френски, иврид, немски и словашки езици. Превежда от чешки и словашки език на румънски език драматургични и поетични текстове. Съставител и преводач е и на две поетични антологии на съвременната чешка поезия на румънски език и на една антология на съвременната чешка драматургия. Автор е на научното изследване “Разказвач, автор и бог“ (изд. На Карловия университет) на чешки език. В момента е член на чешкия ПЕН-клуб, организационния съвет на международния литературен фестивал „Дни на поезията“ в Чехия и организатор на културни събития и литературни четения в Чехия, Словакия и Румъния.
Нецелуване
Целуваме се без желание,
целуваме се без любов,
целуваме се без ищях,
целуваме се без възбуда,
целуваме се без език,
целуваме се без устни,
целуваме се без уста,
целуваме се без очи,
целуваме се без лица,
целуваме се без форми,
целуваме се без подобие,
целуваме се без представи,
целуваме се без фантазия,
целуваме се без образност,
целуваме се без мечти,
целуваме се без реалност,
целуваме се без Dichtung,
целуваме се без Wahrheit,
целуваме се без целувки,
целуваме се без целуване,
и така нашето целуване
никой никога никъде не го забелязва,
нашето целуване
никой никога никъде не го забелязва,
не го чува,
не го чувства,
дори и ние самите,
и така за нашето целуване
никой никога никъде
нищо няма да напише,
освен този забравен поет,
който самият
никога никъде никого
не е целувал,
и поне ще измисли нас
двамата,
които се опитваме да се целуваме,
както той се опитва да пише поезия.
The Day Before You Came
(“soap” поезия – на едно момиче със златни коси)
Беше толкова красива
боса,
с дълга черна рокля
без ръкави
с дълги черни коси,
с бяло и нежно,
бледо като небе лице,
с дълги стройни крака,
с тъмночервени тънки устни
с нежни ръце
и тънки рамена.
Със светещи очи
твоята страст и моята болка
с тежко скърцащо мълчание
свят
нито твой, нито мой.
Беше толкова красива,
че се страхувах
да те гледам
като че тази красота
щеше да ме заслепи
като в старите скандинавски приказки.
Ти обаче знаеше точно
за какво си дошла
и накрая се оженихме
и пътувахме на север с влака
като в онази стара песничка.
Но най-странното всъщност е,
че чернокоските никога
не са ми харесвали.
Ти обаче тогава
в тази наша първа
полярна брачна нощ
разреши
и този последен
излишен ребус:
“Аз обаче не съм Агнета.”
Канибали
Ядох от теб,
докато имаше какво,
някак предполагах,
че скоро вече няма да си тук.
Сега ме ядат те
и трябва да съм доволен.
Поне докато има какво да се яде,
това означава, че съм още тук.
Но ти вече няма как да го узнаеш.
Last will
Ти ще ми я вземеш.
Ти ще ми го вземеш.
Ти ще ми вземеш всичко.
Най-накрая няма да имам нищо.
Само теб.
И ще трябва дори да се моля
да бъда част от това,
което ще имаш ти.
Причастие
Любихме се
на дъното на сухо езеро.
Около нас само мъртви миди
и безцветни водорасли.
Твоята кръв им даде живот,
но не можа да напълни отново езерото.
Превод от чешки език: Димана Иванова
Стиховете са от подготвяната за печат на чешки език стихосбирка „В смъртта не се говори на полски език“.
