Клодин Бертран e родена на 4 юли 1948 година в Монреал, Канада. Съвременна канадска поетеса и преподавателка по френска литература. Завършва Университета на Кебек в Монреал с магистърска степен по френска литература. В същия университет завършва и журналистика и кинематография. Преподава френска литература и комуникации в Колежа на Розмон от 1973 год. до 2010 год. Има публикации на стихове в различни литературни списания и вестници в Канада, като Monréal now!, La Nouvelle Barre du jour, Les Écrits, Possibles, Rampike, Moebius, Estuaire, Écritures, Tessera, Bacchanales и Acte Sud. През 1981 година основава литературното издание Arcade (Аркада), едно уникално издание на френски език в Северна Америка, посветено на творбите на жени, което ръководи до 2005 година. Публикува стихове и във френски издания като Le Jardin d’Essai, Travers and Pourtours. През 1996 е финалист на Голямата Награда на Съвета на изкуствата в Монреал за цялостна литературна и културна дейност, през 1998 получава наградата на Съюза на канадските писатели за стихосбирката си „Вътрешна любовница“. За стихосбирката си „Тяло на показ“ е наградена с голямата международната награда за поезия „Тристан Цара“. През 1997 година е лауреат на почетното звание „Заслужила дама на културата“ и получава златен медал от Министерство на културата.
Автор е на десетки стихосбирки, между които са „Скитащ идол“ /1983/, „Памет“ /1985/, „Тяло на показ“ /2001, получила наградата “Тристан Цара”/, „Девствени камъни“ /2005/, „Последната жена“ /2008, преведена на английски и чешки езици/, „Фикция-нощ“ / / и др.
Из стихосбирката „Фикция-нощ“ (изд. Editions du Noroît, 1987)
Жена-светлина I
Магьосницата или „жена-светлина“
перфектното предполагаемо управление на ситуацията счупената чаша на призмата не избелява тя се събужда в старинната Стая заслепена от абстрактността на камерата магьосницата жонглира с думите-ключове манипулирането с основните тайнства за всяко пътуване освен пътуването към себе си открива в средата информация – катастрофа малко от себе си освободена за интерпретации като език, кодиран и невъзможен за разкодиране без да бъде забравена енигматиката на думите, която ще бъде без смисъла да бъде и тогава излишъкът ще я насели навън от рационалното като сила тази на остриетата която записва тайно в геометрията на звездите където намира това красиво животно наподобаващо майката в омагьосан танц пред Магьосницата под ъгъла на сенките светещи прозрачни тя се боядисва със странна далечна кръв която я отвежда към произхода зад екрана където се концентрира завръщащата се Императрица
Жена-светлина II
Заемателката на гласни букви
тя нищо не каза и тези трескави избухвания понася като впечатлението да бъде омагьосана тя влиза прелитаща в старинната Стая очи я следят отвяскъде но тя нищо не казва ще види магьосницата с точни видения зад жестовете маскирана тя се смее зад ръкавиците си прекосявайки векове трансформации скрита зад картите най-накрая ще каже с далечен глас, че ще бъде осъдена да мълчи жена-писателка тя крие в списанието дори знаците в името на остриетата с откривателските думи и запаметява съобщенията на другите когато заспива препрочитайки текстовете си
Жена-светлина III
Императрицата „Star“
тя започва да описва още от разсъблечената зора както като че нищо друго не съществуваше тоест нищо друго виждаме я да сваля нервно обиците си от злато в името на „Star“ и гривни на едно прекъснато интимно единение и преди всичко амулети във всички цветове както и два соларни диска тя ще прочете написания текст в нея по време на детската й мечта където е била с инициал „S“ и ще разруши фиксирания код окултно търпение път в интериора на старинната Стая където тя ще е сигурна че текстът й се ражда от нея самата
Жена-светлина IV
Незабравимата следа
от прозореца фикс-идеи тя предизвиква песента-мрачно небе очите които се обръщат като син страх изглед на кръв и това е това, което тя не ще знае да назове сценария на интимното и непрекъснато зашиване в бялото на архивите които са вече прочетени и които никога не ще намери отново изписва името си с главни букви за да го изгори след това сe събужда отново непропускаема и чудна облича се като за бал от края на века излиза от старинната Стая светеща и кристална и се държи със съдбата като гледачка на карти премигвайки с очи
Жена-светлина V
Изобразената магия
тя ще направи този хилядолетен жест за да заклина съдбата си произхода пред настоятелния поглед на гадателката на тайнствата тя ще напише точно числата едно след друго без да каже нищо в смисъла на остриетата едно след друго насочени към нея самата някой ще й каже отвори ми играта си аз съм пътя ти под картата на започването отново тя ще поиска да промени регистъра на старинната Стая и паметта да открие отново цикъла на безкрайната майка до тук тя се крие и пише за миг песента на морето пулсация на клетките около света от вътрешността на Таро дьо Мюи тя произнася полугласно името му в числа като гледачка на карти: морско момиче с пяна по пръстите от лунна магия като тайнство от Великденския остров тя артикулира името си по законите на думите
превод от френски език: Димана Иванова
