j’adore
Тя е състояние
на безкрайност
с
вкус на облаци
Тя е капка злато
от
нощен дъжд
завалял на френски
после са само
думи
приплъзнати
по устните
памуковите облаци
памуковите облаци
над
нас
светът
спрял
до синя пейка
истина
за случване
там съм
Вечеря и Шуберт в 22.08
онова елегантно начало
в тишината на клавишите
Meine Liebe
безкрайна симфония
вурст
горчица
препечени късове бял хляб
идвам при теб
сантиментално простряла ръце
над мушама с жълти лалета
залези над планините
Шуберт Във Вените
Meine Liebe
в твоя свят нямат лица истините
отглеждаш сълзите ми
единствения път
към мен
късаш минало на парчета
вурст
горчица
трохи от носталгия
Само за теб – казваш и вярваш
а аз съм принцеса която заспива
повлякла в съня си
коса
нож
и вретено разбира се
Meine Liebe
онова елегантно начало
на една безкрайна симфония
единствения път към мен
спя тихо в ръцете ти
наричане
в огън
разсипвам
очи
наричам
дните
наричам
нощите
в река
пускам
косите си
отрязани
наричам
луна
наричам
слънце
в сянка
скривам
годините
младост
наричам
да те имам
сезон за цигулки е любовта
На Н.
лунно затъмнение е любовта
разделена с два океана
пробита мида
и метална червена риба
мълчаща твоето име
стръкче мента е любовта
отрасла между две хиляди години
и един слънчев ден
захарно бледа
отрязаната ти коса ах
по която неуморно съжаляваш
а аз обичам раменете ти
носещи търпението на света
като дим от наргиле
сезон за цигулки е любовта
изсвирили морето във сълзите ни
сезон за теб и мен
без право на обръщане
