
ЩЕ СИ ТРЪГНЕШ…
Сега вече ще е различно
ще бъде по-чиста тъга
ще бъде по-лека и тиха
и ще е топла
от бяло брашно
като домашно приготвена пита
на изпращане.
Ще я погалят побелелите ми ръце
и няма да търся причина.
Ще си тръгнеш,
натоварил на гърба си света.
С тази дума не мога да свикна.
Тя е толкова тиха
и вечна,
преболедувана и неизказна,
отдалечава се неусетно
като тънка черта
от крило.
И повтарям си да израстна,
но се скривам отново
в стеблото си.
Виках, но се отказах,
a безкрайна е долината.
Докъдето достига погледа,
все е хартиена плоскост
и трева от нарязани ленти.
Колко много унищожени идеи…
Аз разбрах, че си тръгваш
по всички чужди очи.
Заковани в ръцете ти,
гледат как вървиш
по пътя нататък
и изтъняваш като игла,
за да бродиш в заровеното си тяло
и да търсиш светналите прозорци
по калната земя,
напоена от влага
Оттам ще си тръгнеш ли?
Знаеш ли къде е това?
В Кушкундалево.
На края на света.
Тръгналите си не се връщат сами.
Аз знаех…