ЛЮБОВ БЕЗ НОТАРИУС
Ако облечеш тишината с думи
и я гримираш със смях,
ще се скъсят разстоянията помежду ни,
а аз ще забравя за времето, през което
без теб остарях.
Но сега,
само пускам парфюма ти през нощта…
да ме обладае.
И сънувам…
светлината, която танцува с мрака,
смехът по лицето как небрежно нехае,
под сърцето ми дъхът ти как плахо прикляква,
а стонът любовен гърдите терзае,
сребърни ноти как в косите се сплитат,
вместо кръв, макове как във вените капят,
спомени как уморено влачат копита
и тъгата от цвета на очите отхапва.
Тишината е неразумна когато е гола
и без тебе дори ме приспива.
Като дъхава билка обвива ми ствола
и от копнежа ми бавно отпива.
Любовта няма нужда от нотариална покана.
Тя идва сама ,не като прокурорски свидетел.
На душата в съда безрешетъчно е прибрана
и затворът там е божия добродетел.
