
Ана Лий Еванс (позната също като Ана Саласар и Ана Каракашева) е танцьор и хореограф от Пловдив. Завършва „актьорско майсторство” в НАТФИЗ и после специализира танцов театър. Създава първата школа за съвременен танц в Пловдив- „Фрида”. Автор е на повече от двайсет танцови спектакъла, които изпълнява на различни сцени и танцови форуми в България и чужбина. Сред най-интересните и проекти са пет двайсет и четири часови танцови маратона, два спектакъла с лишени от свобода в ОЗ гр. Сливен и представленията и в улична среда. В момента живее и работи в Ел Пасо, Тексас.
Из “В гърлота на славея“ от Ана Лий Еванс, Електронно издателство Е-същност, 2017 г.
Цялата книга можете да прочетете тук: В гърлото на славея
***
Като ти кажат, че съм умрял не вярвай.
Ще се върна в бялата ти стая
върху крилете на смъртта, за да ги отрежа в краката ти.
Крилете на смъртта в краката ти, моя любов
***
Зимата не е мракът след пет,
Зима е топлината в пуловера,
в чорапите,
ако имах ръкавици – в ръкавиците.
***
Готова съм всеки миг да умра.
Морето ще въздиша все едно съм там.
Готова съм, защото съм единствена.
Морето никога не спира да въздиша.
***
А тая нощ очаквам охлюв гол.
Ще го почерпя с вчерашно сърце
и ще търкаляме очи насам-натам,
накрая ще заспя във слуз.
***
Синьото джудже със синя шапка
вместо сълзи
си ударило ръката
и на никого не казва.
***
Пълзят надолу по краката ми,
тихи, червени болят,
утаени на дъното сутрин
няколко мига любов.
***
Дните след нощите
като рани миришат.
С чорапи на главите шарени
врабчетата и котките, и аз.
***
Умирам толкова бавно
и толкова смутена –
някаква червена рокля,
за която казват, че е хубава
***
Аз съм съвсем случайна,
боса, без опашка. . .
Добрите хора си мълчат.
Добрите хора си мълчат.
***
Научих тайната от прилепите.
От паяците – самотата.
В тая светла нощ
стъклено танцувам.
***
Краката ми са във нощта,
гърдите – по обяд.
Под кората на тополите се смее
и празнува моето “сега”.
***
Понякога дъждът е зимен.
И нито едно врабче не знае защо.
Гостоприемни сълзи.