Антонин Горчев / Поезия

Антонин Горчев живее и работи в Шумен. Автор е на стихосбирките „Пастир на сънища”(1990), „Мелничка за щастие”(2000), „Галера”(2005), „Шипът на розата”(2007), „Бестиарии”(2012) и „Стъпки по водата”(2016

Член на СБП и председател на Дружеството на писателите в Шумен. Лауреат на Националната награда за лирика „Иван Пейчев” 2013 г.

СЪСЕДЪТ

Отсреща в блока, по високите етажи
до късно светеше и виждах даже
човека, чашата и старото му куче
на самота как всяка нощ се учат.

След новините и рекламите омразни
докато чаках някоя звезда да падне
с две огънчета – тук едно, едно оттатък –
цигарите ни смигаха си в мрака.

Прозорецът от месец вече сляп тъмнее.
Не лае кучето. Звездите падат едри,
предричат гост, достойна старост…
Къде си, братко мой? Къде е Шаро?

Отсреща виждам само вярната ти чаша
от самота и мрак как всяка нощ прелива.
А аз срещу луната жълта кашлям,
задавен от цигарата горчива.

ЗВЕЗДНИЯТ РУЧЕЙ

Четете Пламен Пенев / Поезия

Мама ли пее или нощта е
влязла в душата, сякаш с памуче,
ала тихо и чисто чертае
своя път звездният ручей
да събуди с лъча си момчето
със косици от слънце и слама,
за да слуша гласа от небето:
– Мама пее. Пее ми мама!

ПЧЕЛА

По Божа повеля и промисъл свише
пчелата се труди със мъдрост и ред.
Прозрачен и светъл, медът й чист диша
със слънчева радост и билков букет.

Тя като в църква в кошера влиза,
от восък янтарен олтари строи
в молитвеностройни, пречистващи ризи.
Грях ли изкупва? От какво се бои?

По Божа прокоба и с Божия милост
медът лакомия и завист събира.
И по библейски, пчелата със жило
възмездие дава.

А после умира.

ХУБАВО МОМИЧЕ

На Софи

Така – с коси от тишина по-гъсти,
с очи от тишината по-дълбоки,
с по-дълги и от тишината пръсти,
си като струна.

Кой ще те докосне
да звъннеш –
от дъжда дори по-тънко,
по-късо от подскока на врабчето,
но той от звън
безсънен да осъмва.

Четете Дамян Пейзон / Поезия

И само тишината да му свети.

ЖИТЕНО ЗРЪНЦЕ