Петър Русев е роден в красиво малко градче в североизточна България. Обича да наблюдава нещата от живота в детайли и в тяхното движение и взаимодействие.
“Опитвам се искрено и неумело да облека в думи, това което виждам, усещам и чувствам. Естествено не винаги успявам, но си имам и някои проблясъци.“
***
Тя знае
Ти си
Различен
Тя знае
Ти знаеш
Как да обичаш
Ти я разбираш
Но дали това
Е обичане
***
Това, което виждаш, не е това, което чуваш.
Това, което чуваш, не е това, което чувстваш.
Това, което чувстваш, не е това, което мислиш.
Това, което мислиш, не е това, което знаеш.
Това, което знаеш, не е това, което е.
Защото всичко е едно.
И нищо не е такова, каквото ти изглежда…
***
Ти няма как да знаеш…
Тя няма да ти каже…
Колко си…излишен…
***
И
И преминава
Времето
Във
Без
Като любов
В омраза
Къде е коня
Дон Кихот
И копието
Меча
Но ти мълчиш
И себе си
В себе си
Търсиш
А аз съм тук
Само свой
И твой
***
Няма толкова
тъжен звук
Като от скъсана
струна
Няма такава
Като първата
Последна
Любов
***
И тогава
Разбрах
Любовта
Е море
Аз ладия
Лека
***
Невероятна си
Аз очевидно
Предвидим
Вероятни
Сме
Аз
И
Т
И
Прочетете още: Поезия Сезон България
