Зузана Куглерова е родена на 23.11. 1955 в град Братислава. Тя е писателка, поетеса, разказвачка на приказки, журналистка, редакторка, събирачка на народно творчество и пътешественичка-членка на североиндианското племе Онондага. Членка е на Словашкия ПЕН-клуб, Сдружението на словашките писатели и Сдружението на македонските писатели. Завършила е гимназия „Ладислав Сара“ в Братислава, педагогика в гр. Модра и журналистика във Философския университет на Университета „Ян Амос Коменски“ в Братислава. Дебютира със стихосбирката си „Мадона в мъглата“ през 1983 година. През 1990 – 1993 година става съоснователка и директорка на изд. „Надежда“ в Братислава. Авторка е на общо 27 прозаични книги, между които е „Магьосницата от Петровице“ (2003), „Клетвата на жената на обущаря“ (2007) и др. и на три стихосбирки „Мадона в мъглата“ (1982), „Повторно заснимане“ (1984) и „Играй с мен“ (2016). За последната си стихосбирка получава „Мобелова награда“ в Прага за 2017 година, основана от писателя Алоис Мархоул.
Из стихосбирката „Играй си с мен“ на Зузана Куглерова (изд. Сдружение на словашките писатели“, 2016 год.)
Обесена
Глупавият копнеж
вече отдавна е сложила главата си
в примката на затрупаното мълчание
седнала е на столчето
и сега мечтае
за последния ритник преди обесването.
Върни се,
убий ме изцяло,
не искам да съм мъртва
само наполовина!
Разрежи ме напречно
Събуди това птиче,
което спи в гърдите ми
и зад затворените му клепачи
плуват мечти за нежност
разрежи ме вертикално,
до кръста,
дойде времето
да излети,
за да съм тиха,
обгърната с последната песен
на лебеда.
Исках само да ти кажа,
Че главата ми все още търси севера,
защото загуби понятие за посоките на света.
Но сърцето знае на кого принадлежи.
Научи се да е като камък
когато ти навлезе в сънищата ми.
Часът без нежност
Има води,
в които е по-добре да си птиче,
отколкото риба,
дори и когато ми се намокрят крилата
и отлетят към плача,
и когато е тъмнина,
която ще сложа на пръста си
в миговете, когато не мога да заспя
и мисля за теб.
Доближавам я до устните си,
опитвам дали е солена,
докато от отворения прозорец
чувам звездите да пеят
и нощта се преструва,
че не е стихотворение,
което може да ме разплаче.
Превод от словашки език: Димана Иванова
Прочетете още: Поезия Сезон България
