Наталия Цветанова е родена на 05.12.1970 г. в град Враца. От 1996 г. живее в Монтана. Омъжена, с две деца. Завършила висше педагогическо образование в ЮЗУ „Н. Рилски”, гр. Благоевград специалност ПНУП. В момента работи като директор в ЦДГ № 6 „Слънце”, гр. Монтана. Има около 20 отличия и награди в поетични конкурси: „Пролет моя”, „Жени и вино, вино и жени”, „Кулски поетичен панаир”, „Мелнишки вечери на поезията”, „Национален поетичен конкурс Нова Загора”, “Витошко лале”, „Поетични хоризонти на българката”, „Искри над Бяла”, конкурси на сайтовете „Бунтарите” и „Литературата днес”, „Конкурс за учители-творци” и др.. Нейни произведения са публикувани в местната и националната преса и в различни поетични сборници.
неизпратено писмо до С
здравей, С
от… /нкв/ се каня да ти напиша това писмо
…
след като приключих с излишъците
и разпиляването
знам че трябва да превключа живота си
на режим
без електричество
…
и без лекари
мога
да си поставя /необходимата/ диагноза
…
и без
…ост
а в това ежедневие
ти остана единственият ми
приятел
не може да се нарече приятел някой,
който не ме е виждал да плача
…
завиждам на онзи с
двама/трима-та
аз…
не че съм имала повече, но…
всички те /всичките/
предпочетоха да
даса..
..сами
дасамилюбовници
та така
само на теб /още/ мога да кажа всичко
за чувствата
завършващи с опит
за опитите
завършващи с чувства
но винаги
без окончателност
без
…ост
…..се повтарям
и не знам
какво точно да ти напиша
и не е важно
обаче
ти какво можеш да ми напишеш
ти какво искаш
дали СИ
толкова силен
че да останеш до мен
че да останеш без мен
пък и…
има ли смисъл
неизпратено писмо до B
…..
остави любезностите B
запази всички посивели остроумия
за следващия спектакъл
надгробните слова са ми в излишък
бели думи закърпени с черен конец
който винаги се къса
на най-неподходящото място
арозивелет оп атхарп с ет мавусир
… ет мавусир
… ет мавусир
……..
това е отражението на мислите ми
въпреки че…
мъртвите имат ли отражение
истината и илюзията толкова си приличат
понякога
тишината води до пристрастяване B
преглътнах всички тишини на малки дози
търсенето остана в ехото от уверени стъпки
близо
съм
близо
предпочетох единствената обрасла пътека
пред отъпканото предначертание
но изходът …
едва ли може да избяга от завръзката
бяла
бяла
покривка
а можехме да напълним очите си
с ягоди
…
раздрани от хрипове
гърдите на времето не издържаха
близо съм
близосъм
B
Прочетете още: Поезия Сезон България
