Памет… и любов
Класика – като в Картина 5 на Полък –
смесица от разноцветни пръски –
жълти, червени, ръждиви,
тук-там криволици, без четка,
захвърлени върху платното.
А ти – разчитай…
мога да направя същото на стената на стаята си,
но аз ги виждам Тези Петна и без техниката на Полък
А ако липсват
чистоплътност и одухотворени същности,
то идва необходимост
да си нахлузим маските –
стерилни и красиви,
но нетрайни…
Не владея лаконичността на езика,
тази краткост,
в която се лутам да търся подтекст,
под мъждукащ фенер.
Кратко е само Там – в стиха –
светъл порив, и плач, и…вярност…
Памет… и любов
като изящен и отлитащ
дъх на Мазуми.
Прочетете още: Поезия Сезон България
