Спирки
Ти тръгна
и по капчуците се спусна тишина,
и застена самотата ми по улиците,
заслепени от мъдукащите светофари и от дъжд,
чадърите разтвориха крила, а жълтите трамваи
развяха пантографите си като корабни платна.
Ти тръгна
със един такъв трамвай, понесъл
през града нелепата раздяла,
нелепото сбогуване и любовта ни,
далече, през вълните от прозорци
през вълните от заслушани в дъжда сънливи хора.
Далече, през квартали и кръстовища,
през тътена на градската тъга си тръгна,
към новите, недостижимите за мен пристанища,
наречени нелепо спирки.
Прочетете още: Поезия Сезон България
