Ирена Христова Иванова (Рене Карабаш) е завършила Ловешката Езикова Гимназия „Екзарх Йосиф |”, има бакалавърска степен по Приложна Лингвистика (английски и френски език) от Великотърновския Университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Магистър е по театрална режисура, към Нов Български Университет.
Ирена Иванова е автор на стихосбирката „Хълбоци и пеперуди“ (ИК „Жанет 45“). През 2015 година книгата получава номинация за Национална награда „Иван Николов“, което нарежда Ирена сред най-младите поети, получавали номинация за този конкурс. През 2016 година книгата е представена пред българската общност в Университета Кеймбридж и пред българска и чуждестранна публика в Българския Културен Институт в Лондон. Предстои представяне на нигата в град Прага, Чехия. Редица художествени произведения на Ирена Иванова участват в европейски поетични антологии, а през 2015 г. печели Първа награда за белетристика от Шуменския Литературен Конкурс „Боян Пенев“.
Освен писател тя е и театрален режисьор и основател на Театрално Ателие „Експериментика“. През 2017 година поставя спектакъла „Очи сини коси черни“ по едноимения роман на Маргьорит Дюрас. Спектакълът се поставя в Общински Театър „Възраждане“ в гр. София.
През 2016 година Ирена Иванова става един от организаторите на Творческа Академия „Валери Петров“, създадена съвместно с Националния Дворец на Културата. А през 2017 г. тя основава най-голямата в България, Творческа Академия за писатели – „Заешка Дупка“, която събира едни от най-големите писатели, сценаристи и драматурзи в страната.
За ролята си във филма „Безбог“ Ирена Иванова получава редица европейски награди като „Сребърен леопард“ за най-добра актриса от Филмовия фетивал в Локарно, „Сърцето на Сараево“ за най-добра актриса от Филмовия Фестивал в Сараево, „Алуминиев кон“ за най-добра актриса от Филмовия фестивал в Стокхолм и награда „Златна роза“ за най-добра главна женска роля.
ВЛАГА
гласът й се процежда като мокра дреха
почуква темето на минувачите
мъжете засрамено избърсват водата
говорят
„никой не смее да влезе в този дом
говорят че всичко било от вода
чашите, ножовете, чаршафите и всичко
и в най-голяма суша, улукът им тече
събира всички врабчета
входната врата е винаги мокра
ако си с хлъзгави обувки,
по-добре да не минаваш край нея
а влезеш ли вътре – пиши се удавник
и котката им била водна
абе да нямаш такава жена в къщата
да се мотае из краката ти като някоя
мокра жаба царкиня
не знам кой е този дето я е взел
ама разправят че всяка сутрин и вечер двамата пеели
и от терасата се изливали кофи с вода
лично аз не обичам влагата вкъщи
просто не е приятно
тапетите падат от мухъл
трябва винаги да съм нащрек за наводнение
трябва винаги да съм нащрек“
гласът й се процежда като мокра дреха
почуква темето на минувачите
мъжете засрамено избърсват водата
говорят
жените на минувачите кимат в знак на съгласие
жените на минувачите нямат усти
толкова малко вода пиели тези жени
че устите им залепнали и изчезнали
лицата им станали равни и мрачни
мъжете им не разбрали как станало това
а уж им оставяли по една чаша вода
на нощното шкафче всяка вечер
когато излизали
***
пази кристалните чаши
от сватбата на баба си
не драска по тефтерите
пази новите си дрехи
за специални случаи като смъртта
събува пантофите
после сънува
един и същи сън
как удря кристалните чаши в земята
разкъсва тефтерите си
излиза гола на улицата
бяга от щастие и крещи
името си на съседите
после се събужда
обува пантофите
трамваят минава през стаята и я разтриса
кристалните чаши на баба й прозвъняват като зъби
които предстои да сдъвчат
най-жилавото си месо
МАЙКА МИ ОБИКОЛИ СВЕТА
била е в Париж
разхождала се е
в градината на статуите
била е в Копенхаген
седяла е
на скалата на самотната русалка
била е в Пуерто Рико
изчезвала е
във Бермудския триъгълник
толкова магнити подарих на майка ми
често ги подрежда
във формата на къща
НАЗАД ОТ МЕН И ТЕБ
докато чакам да платиш
сметката за тока
започвам да броя от скука
назад от мен и теб
от
последната ти дума
дълга година и половина
вечерите в Копенхаген
Търново и Пловдив
в Хасково бълхите
третото ни местене
първия скандал
второто ни местене
хлебарката звездите
първото ни местене
кучето котката
първата целувка
до здравей
здравей
ти се връщаш:
платих и двете сметки
а аз опитвам да си спомня името ти
***
не си на 50
и на 26 не си
аз те познавам
ти си момчето от камък
което спря да пикае във фонтана
да скача от скалите да се сбива
такъв си
още преди да избереш грозда си
преди да се излегнеш в утробата
много преди да имаш дъщеря
избра да се извиняваш
когато те настъпят
да вдигаш кръвно докато
девойките припадат
от задух в кино салоните
не си на 50 и на 26 не си
аз те познавам
точно в този момент
ти нямаш възраст
сега остави молива и излез
изпикай се във фонтана
скачи от скалите
настъпи някого ритни го
излез по средата на прожекцията
напсувай режисьора на този блудкав филм
прибери се
сега скочи през прозореца
като победител
като някой
който не живее на първия етаж
Прочетете още: Поезия Сезон България
