***
Чувствам се като реката на Неда, която плува гола…
Жена – обичам тази дума,
обличам я като красива дреха,
като вечна пролет,
в която птиците тържествуват…
тази обичана случайност
говоря шепнешком –
какво да правя със сърцето си
пролетта
щастие тъй красиво
неповторимо
неочаквано
като любов
сякаш виждам моето дърво
вечерта тъй безлично –
кой го е целунал
събудил
животът – най-чудесната тайна
да присъстваш в него
с елегантна дързост
да се разкриваш
с благослов…
външното лице на неуловимото…
искам да се разкрия
с простота
лишена от скрупули
да изкрещя в екстаз
с благословена безсрамност
а не знам
има ли акустика душата ти…
побирам в светла сълза
възкръсване
събличам гласа ти
очите ти обличам…
изрича ли някой името ти ката мен
мистика е
облягам се на очите ти
големи
разливат кафяво и
говорят
питат
ще танцуваш ли с мен
танго – в дъжда
в дъжда на очите
въздишката ли в тях крещи
или набъбва мечта
в кой цвят да те търся
небе
корида са
ръцете ти след танц
на прелъстяване
среща в моноспектакъл –
какво е това
мистична вибрация или
пътуване
по извивките на душата…
достатъчно начално
достатъчно
да знам че те има
достатъчно
да знаеш че ме има
достатъчно
безмълвие скършва
огромната достатъчност
на двама…
Прочетете още: Поезия Фотофорум
