* * *
Двете мои момичета –
Две врати към две слънчеви стаи
Или
Два бели облaка в притъмняващото небе
Биха били
Двете мои момичета –
Две пътеки, по които вървях,
Но не стигнах доникъде.
14 февруари
Явно съм се чувствала виновна .
Все пак, те откраднах.
Просто се наложих.
Взех си „своя“ Валентин.
Точно за това ти писах
след като се върнах.
После
прах ти ризите,
вкарвах в ред
познати бъркотии вкъщи…
И когато
всички видими следи от теб
изчезнаха,
строполих се на леглото ни.
Ти навярно чувстваш
същата вина –
като дразнеща жлеза
под привидно здрава кожа .
Казваш ми, че
всичко е заради “детето” –
с ръст клонящ към двата метра
в този частен случай.
Принципно,
за вината към детето,
имаш право.
Искам най-сърдечно
да ти подаря
Разбиране.
Hо ми пречат разни камъчета,
дребни, вредни
препъни-въпроси.
Тъй като не се завръщаш
като мене в Нищото.
Ти не отговори.
Сваляйки и слагайки венчалния си пръстен,
може би при тебе
словоблудстващият празник,
все пак, се получи.
Тъй че, не разбрах последно.
Кой от трима ни празнува
Празника на любовта ???
Наблюдение
Някои ги умеят красивите речи.
Всъщност,
строят собствения си словесен паметник .
Остава само да прережат лентата.
Но винаги се намират глупаци,
които да го направят вместо тях.
* * *
О, приятелю,
оазисен дух сред пустинята,
позволяваш ми
благосклонно да те обичам.
По един безполезен
и библиотечен начин.
С теб не изкачваме заедно
нито любовни тепета,
нито планини от омраза.
Не познаваме примиреното ,притихнало слизане.
Чувстваме пола
като далечен, пикантен фон
на нашето мъжко-женско приятелство.
Само една секунда по-дълго
от нормата
се взирам в очите ти –
един умъртвяван рефлекс
на цялата наша
никога неизречена,
блажено лишена от драма
любовна летаргия.
Гадно
Обичаш ли, понасяш ли –
Едно и също е.
Със себе си живееш, както с другите.
Обичаш и понасяш.
Знаеш, че само самоубийците
са роматичните любовници на себе си.
Не могат просто да повярват,
че Животът няма да ги заобича.
Животът не обича никого.
На него, честно казано, му липсват чувства.
Животът дава, взема, без да гледа
къде, какво, кога и на кого.
Медуза
Превръщам се в медуза.
Побутвана от морските течения.
Не плувам.
Люшкам се.
Един ден ще ме изхвърлят на брега
вълните.
И само пясъкът ще ме посрещне
със целувки –
жестоки и последни.
Прочетете още: Поезия Фотофорум
