Айча Заралиева е родена на 01.04.1986 в Търговище. Завършва медицина в МУ-София през 2011г. и здравен мениджмънт в УНСС през 2013г. Пише поезия и проза. Автор е на стихосбирките „Пътуване“ (2005) и „Пълнолуние“ (2013). Член на творчески клуб „Фотони“ към ОНЧ „Напредък“ -Търговище през цялото му съществуване от 2002-ра до 2016-та. Към днешна дата работи като лекар в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ – София и е асистент към Катедрата по физикална медицина и рехабилитация на МУ-София. Новите ѝ стихове се публикуват в електронното списание на Нова Асоциална поезия.
***
Нямам бащин дом.
Ще ми се да не помнех детството си.
Загубих и родния си град дори.
Сега съм номад
с три раници и два куфара.
А домът е там,
където ме чака котарака.
***
Огромна луна
Пропукан перон
Едноок влак
Събирам мечтите си
Подсмърчам оптимистично
И тръгвам отново
Към всичко
От което съм бягала
***
Вечно спазваща правилата,
но с изпънати рамене,
преследвам себе си
и всичките си версии,
раздадени на вересия
на стари лихвари,
бивши любовници
и други дребни мошенци.
***
Когато наистина си тръгвам,
е като на погребение –
тихо,
и завинаги.
***
В мъглата потапям
скелети,
спомени,
любов.
Теб.
Себе си.
Накисвам всичко
до следващото пълнолуние,
за да пречистя бъдещето.
***
Помъдряла посрещам тази нощ.
Усмихвам се и тръгвам.
Някъде в тъмното ме очакват
Любов,
Страст,
звезди,
изгреви,
истини
и може би още много лъжи.
Изтръгнат от корена е само страхът ми.
***
И след всички удари
Препятствия
Урагани
Наводнения
Избягали затворници
Неизпълнени обещания
Неподписани конвенции –
Цялата кървя.
Превързвам коленете
Лактите
Дланите
Събирам зъбите
Изплаквам думите
Сменям адреса
Работата
Само котаракът е същия.
***
Ще ти бъда вярна
няколко дни –
докато остарая
и стана толкова чуплива,
че да не може
никой друг да ме прегърне.
***
Докато те помня,
те обичам.
Пропусна ли да те сънувам,
значи съм излекувана.
Прочетете още: Поезия Фотофорум