Емануил А. Видински (1978) дебютира през 2005 година със сборника разкази „Картографии на бягството“ (Стигмати), следват романът „Места за дишане“ (Алтера, 2008), стихосбирката „Par Avion“ (Жанет-45, 2011) и сборника „Егон и тишината“ (Жанет-45, 2015).
Освен с литература, Видински се занимава и с музика. Заедно с поета Петър Чухов през пролетта на 2013 година създават групата Par Avion Band, която към този момент има издадени три миниалбума (ЕР) и един сингъл. От 2008 до 2012 е редактор и водещ в българската редакция на радио „Дойче веле“ в Бон, след завръщането си в София става главен редактор на списание и издателство „Панорама“ (2013-2016). Редовен преподавател в Академията за творческо писане „Заешка дупка“, където води курсове по проза.
Ако вляза в теб като буква
бих искал да съм “Ж”
да разтворя пипала в тялото ти
и като паяжина да прихващам
всички твои бягства
нищо
Нищо
от жълтеещото лято
в което гледахме залезите през слънчеви очила
за да не почервенеят зениците ни
Нищо
от тинестата шума
на позлатените ми пръсти
Нищо
от прахта и водата
слепени по кожата
от гнездата на гълъбиците
които снасяха в скута ни
Нищо
от миражите
за маслини и вино
от раздялата умората и капките дъжд
по стъклото на влака
Нищо
от писането на коляно
рисуването на гръб
Нищо
от прибирането
от облаците
от стария кристал
Нищо
от обятията
на фотографиите
от мокрите проявявания
Нищо
от гларуса
който яде риба от ръката ми
от полета му към мен
от клюна му
от бинта и удоволствието
от музиката
и дълголетието на мига
Нищо
от жълтеещото лято
и тинестата шума
на залезлите ми пръсти
Нищо
Нищо не си спомням.
***
Понякога
е толкова трудно да се изразиш:
дали звездите или пък слънцето
магнитните бури или просто сутрините
стресът, работата или недоспиването
смяната на сезоните или защо нещо
необяснимо тежко
е опаковало клепачите ти
А понякога е толкова лесно
да назовеш нещата
извън поезията:
ужасно се уморих
от липсата ти
***
Влязохме в студената стая
каза ми дишай
за да стоплиш въздуха
и дишахме
и въздухът не свършваше
Любов
Когато вечерите са кристални
и кучетата лаят тихо
свещите са прекалено шумни
а ти чувстваш се различен
събличаш нямо страховете си
подреждаш ги внимателно на стола
след това поемаш въздух
и си лягаш бавно
с една експлозия в сърцето
Август
В дните, в които светлината разхожда сенките си
и липсите са просто петна върху плочата на паметта
ъглите на сградите се разтапят от горещината
а топлината на тялото се разлива по булевардите
в такива дни издишаш копнежите си в шепи
приглаждаш роклите около тялото си
и почти не чуваш, когато ти казвам
някой ден ще трябва да сменя
струните на китарата си
но ти не бива да се безпокоиш,
защото лятото е вечно
а тишината има твоя образ
***
Когато нощта напуска тялото през вените ти
и всичкитe й грохоти започват да шептят
а ти не отваряш очите си защото знаеш:
навън вали и има дни, в които понякога
и самоубийството не е достатъчно
***
Онзи ден видях ръката си да остарява
беше есен, неделя, слънцето грееше
видях тези малолетни предвестници на тишината
фините бръчици по кожата, като новородени
да заявяват правото си на живот
с непоколебимата воля да растат
и задълбават
в усърдието си
Видях ръката си да остарява
и ми дожаля
такава една трогателно безпомощна
и тиха
да понася безропотно всичко
за което не знае
Love Limited
Да ходиш по острието на бръснача
не е същото
като острието на бръснача
да ходи по теб
***
Балканите
са Балконът на Европа
на него понякога излизат
европейците
да се порадват малко
на гледката
преди отново да влязат
в подредените си стаи
Прочетете още: Поезия Фотофорум
