Ваян Дечков
Есенни лъчи
( или какво видя светлината …. )
2018 г.
Припознаването в нечий друг живот
е плод на асоциативното възприятие
на обективната действителност
върху въображението ви!
И ето ме и мен
на пейка в парка.
а дъгата над мен
извива в арка.
Но не е дъга това,
а въображението ми
и мисълта.
Диалози между хората си въобразявам,
когато в този слънчев есенен следобед ги наблюдавам.
Ето например, двойката на пейката в сянка, целуват се и всъщност светът за тях е в сянка. Не забелязват нищо около себе си, отдадени един на друг. Любовта се ражда сляпа и проглежда през очите на влюбените. Какво вижда ли? Вижда желанието в тях, за щастие ….
Забравеното желание
Искам да правя любов с теб така, че да забравя.
В твоя свят да се преродя, дъхът ми да обиколи безкрая.
Като новородено да бъда, искам да те опознавам.
И в твоя свят с думата “Любов” да те назовавам …
Разстоянията в човешката душа са имагинерно понятие.
Оттук и времето необходимо за нейното прекосяване.
Със стихове!
А от другата страна на алеята, едно малко дете тича и се радва на новата си придобивка. Ходенето! Точно така, изправи ли се веднъж човек и веднага обръща своя взор наоколо. Любопитен е, така пораства. Няма страх в своята първа среща. С всичко! С паданията и със ставанията си след това ….
Бяг
Прекрачи бащиния праг,
за да се изправиш срещу своя най-голям враг.
Но навярно ще удариш в бяг.
Ще падаш, ще ставаш.
Ще теглиш целия твой впряг!
Защото светът,
който носиш в себе си,
той няма бряг!
Когато си най-силен, заделяй. За слабостите си!
– Ваяне, какво е Живота?
– За дa стигнеш до себе си, трябва да преминеш през този свят.
– А тогава, какво е Смъртта?
– Достигнал си до този свят, защото си преминал през себе си.
– Но тогава …… аз Смъртта ли съм!?
– Само този свят те прави жив …
Ала не след дълго осъзнава, че всъщност бяга от незнанието, вътре в себе си. И сядаш на някоя пейка, за да си починеш. Чувстваш слабост, умора, която те прави слаб. Но не бива да се застояваш, не бива зоната си на комфорт ти да разширяваш. Защо ли? Защото движението е здраве и залежи ли се човек, нищо хубаво от този свят няма да го споходи. За Смъртта си мислиш, нали? Недей, но и не забравяй, че и тя е сън, като всичко други ….
Сънуващият определя формата на съня.
Събуденият определя формата на света.
Когато единият спи, другият е светлина.
Когато другият е буден, единият е тъмнина.
Животът и смъртта са в събудения.
Сънят и …… са в сънуващия.
Всички хора са щастливи.
Разликата е само вярата им в щастието. И в тях …. самите!
