Питър Робинсън е роден през 1953 година в Салфорд, Ланкашир, Англия. Израства в Ливърпул. През 1974 година завършва Университет в Йорк. В периода 1977-1985 година участва в организацията на няколко международни поетични фестивали в Кеймбридж и през 1979 година е фестивален координатор. През 1970 година редактира списанието за поезия „Perfect Bound“. През 1981 година започва докторат към Университета в Кеймбридж върху поезията на Доналд Дейви, Рой Фишер и Чарлз Томлинсън. През 1980-та година е един от организаторите на изложбата „Художниците на Паунд: Езра Паунд и визуалното изкуство в Лондон, Париж и Италия в Двора на Кетъл и галерията “Тейт Модърн”, съ-издател на списанието „Числа“ и съветник на фестивала „Международна поезия“ през 1988 към Саут Банк Център в Лондон. След като преподава в Университета на Уейлс и Кеймбридж, Питър Робинсън започва работа като преподавател в Япония. От 1991 до 2005 година преподава английска литература и английски език за чужденци в Университета Тохоку в Сендай. През 2007 година се завръща в Англия, за да стане професор по английска и американска литература в Университета в Рединг. В Университета в Рединг той ръководи програмите по творческо писане и прави изследвания в областта на поезията и поетиката, организира юбилейна конференция в чест на поета Бърнард Спенсър (1909–1963), подпомага публикацията на годишна антология по изобразително изкуство и основаването на Поетичния фестивал в Рединг. Той е издател на поезия към „Two Rivers Press“. Автор е на повече от двадесет стихосбирки, между които „Формуляри за издръжка“ (Lobby Press: 1978), „Другият живот“ (Carcanet: 1988), за която получаева и наградата на Челтенхам, а сред последните му книги са „Завръщащото се небе“ (Shearsman, 2012) и „Погребана музика“ (Shearsman, 2015). Романът му „Септември в дъжда“ е публикуван през 2016 година в издателство „Holland House“, а книгата му „Избрани стихове“ се публикува през 2017 в издателство „Shearsman“. Следващата му книга „Очарователна Европа“, от която са извадка преведените стихотворения, ще се публикува през 2019 година от издателство „Worple Press”. Автор е също така на книги с афоризми, поезия в проза, кратки разкази, литературна критика и преводи на италианска и японска поезия на английски език. Благодарение на значителното си творчество е бил описан като “най-добрият поет от поколението му” (“PN Review”) и като “един главен английски поет” (“Poetry Review”).
Принадлежности
„Дните си отиват, но аз оставам“
Гийом Аполинер
Както обикновено оставаме в Европа
във влак от Милано,
срещаме две белгийски момичета
с ягоди, кълбо от вълна
и копие от книгата „Alcools“ на Аполинер
(едно от момичетата цитира „Мостът Мирабо“);
две тийнейджърки на път към света,
пътуват чак до Истанбул.
И когато влакът стига до гара „Парма“,
им пожелаваме „Bon vacance!“,
а те ни отговарят със същото пожелание.
Ще останем в Европа седмица-две,
впечатлени сме от червеникавите листа,
когато цветята на захарния памук
разпростират благоуханието си навсякъде
и има дори патица по мръсното течение
на стария канал.
Има и ниско израснала билка „змийско мляко“
сред глухарчетата и маргаритките
и ливади, по-зелени от английските –
като че си бойното поле, върху което,
се бият нерешителните хора на Европа.
Защото въпреки множеството финансови пресмятания,
разпространяващи ужас или истинност,
истината е, че принадлежим на тези домове
(известните сгради на следвоенните години).
Отвъд конфетите на венчелистчетата на магнолията,
разпръснати сред мъхестите морави,
докато някои все още се придържат към градинските си клони
в различно или безразлично време
и оставащи в Европа, както и ние
възнамеряваме да останем.
3 април 2016
След-Истина
Сега думата на тази година е свидетелство
за нещото, което оставя в миналото
или за нещата, които да направи, по погрешка,
защото истината е като Лазар,
възкръсващ от гроба – в плащеницата си,
за да осъди всяко лукавство.
2016 год.
Изгледите
на Том Филипс
1.
Черна амазонка крачи срещу нас
през люлеещия се приставен мост
тя не се страхува от двете сиви бради
потънали в задълбочен разговор –
не се страхува и сервитьорката от кафенето на терасата
с нейния редовен въпрос „Всичко наред ли е“?
докато се чудим какво би могло да е грешка
под крайбрежната завързана кърма на кораба.
2.
Въпреки опожарената бензиностанция
и строителния обект, през който минаваме
всичко е ясно като в далечен пейзаж от бъдещето
така както като говориш за доковете
на прословутото им население
останалите, да, остатъците
от това пристанищно поле, пълно с хора
и преминаващи стоки, издухани по света от пасатите.
3.
Ясен е и твоят план да емигрираш
преминаващ през развития
толкова далеч, където изгледите са затворени в мрежи
под пастелените тераси;
защото в желанието си да останеш, ти ще напуснеш
и напускайки, те ще трябва да останат
докато истинското движение на свободния въздух
е все още прилепнало към тези ереси.
Превод от английски език: Димана Иванова
