Дима Политова
МИНИАТЮРАТА
нов вкус към поезията -
тиха съзерцателност,
самота,
фин парфюм...
* * *
дойде
като видение
мимолетно като сън
остави следа от чисти висини
върна ми свят
отдавна забравен
* * *
ромолят звуци
лунна светлина
ръце се втурват
да погалят
бялото
* * *
в косата ми
огнена
прокарай дълги пръсти -
да простене мелодия
единствено
от нас разбрана...
* * *
и молитвата – за тиха наслада
кротка емоция
безсмислено красива
възхитително безсрамна
с дъх на интимна канела
... хлъзгаво
* * *
в зелен миг прелива вино
и шуми и струи
глътка въздиша
...а през риза прозрачна
гръд като лунен камък бяла
отпива еликсир
с парливост и нюх...
* * *
прозвънява тънка жица
там
два гълъба с човка
целувка късат
с бавни глътки се изпиват
а ние –
толкова често умираме...
* * *
объркан стих
изяден ред
спазъм
и душата си тръгва
крета -
толкова пъстри сълзи...
* * *
тесен свят – беше там
а те няма
заглъхващ епизод -
тишината дращи с нокът...
* * *
ситен дъжд
миманс
все така започва
прегръдка –мокро наострена
* * *
огнена въздишка
залезно е
в очите
тлее очакване от вчера –
да те посрещна
или изпратя...
* *
ти си
палитрата чудатости
хаосът в безвремието
звукът на сълзата
висящата стихия
страхливият за обич
дрипавата душа
черупчестата отрова
от която не умирам
а се зареждам...
* * *
мой личен провал е
да не е при мен
тиха наслада да мисля за него
красив и безсрамен
красотата да не прави нищо –
негов етичен провал
така така
дързостта не носи вини...
провалите се самопреброяват
Прочетете още: Поезия Фотофорум
