Остатъкът от деня
Не казваш сега бавно ще остаряваш
Ще го помислиш много след края
Сега тананикаш и готвиш
А аз се готвя за самотата
Не по кристоф мекел или ишигуро
Списъците са моето убежище
Ще вдигна огледалата високо по стените
Красотата ми вече се буди
Часове след мен
Ще спра да пия сам
Прекалено много пиянки
Имах в семейството
Ще ям по два плода на ден
Ще си пия трите литра вода
Ще спортувам през ден
Ще си правя подаръци
Ще спра да страня от хората
Ще чистя повече
Ще се смея повече
Ще ти кажа че спрях да те обичам
Възраст
Да повикаш котката
С името на баба и
Тя да доприпка
И тогава да се усетиш
Дивашини
Застинал израз на отминали чувства
Паметниците дразнят съвременниците
Всеки месец кампания за премахване
На паметник на поредното нещо
Отпаднало от официалната посока
Всеки месец изгаря някоя защитена постройка
Поредни обидни графити и надписи
По света и у нас за света от нас Колизеумът Мемориалът в Хирошима
Да се готвят Статуята на свободата Пирамидите Партенона Версай Старата пинакотека
Уфици Прадо Давид и Малката русалка ще получат достойни гениталии Василий Блажени ще стане на раета в бяло зелено и червено да си пасва на куполите
Най-дългият кур по Гинес ще краси Китайската стена
Операта в Сидни ах какво голямо платно
Модерните наследници на хуни славяни и траки
Със спрей в ръка ще кажат на света
Какво мислят за него Левски ЦСКА и другите точно
Четири теми които ги вълнуват
Нежно
Искам да те разтегна
До молекули
Както се разтяга снимка
До пиксели
Да се завра напъхам
Вътре целия
За да остана в теб
Завинаги
Младежки дом
Висенето по пейките безкрайните разговори
С елемент какви ще станем като пораснем
Бирите цигарите не бяха още престъпление
Влюбванията тревогата тревата драмите
Мислехме го репетиция оказа се животът
Сегашното бледнее любовниците си приличат
Някои белята още си търсим други си гледат децата
Общото е завличащото ни време избутващо отвъд
Станали сме част от пейзажа който ни дразнеше някога
Някои вписани повече други трептим на вятъра
Трети се вписаха в далечни различни пейзажи
На западния вятър отидоха толкова надежди
Мечтите не получиха реквиеми само тиха забрава
Вече не се разпознаваме в натежалите тела на възрастни
Само в усмивките редки още личат хлапетата
Тръгнали да завладяват света от пейките до младежкия
Прочете още: Поезия
