Старинен самовар
билков аромат
вдишват ноздрите
бяла пара близва
лицето
жената в бяло
сгушена сълза в очите
засяда
а хубостта й
като дъхав чай
преглъщам
жената в бяло –
любовта ми-
изящен самовар
ухае и
пари…
Шедьовър
влюбена жена –
разплакан екстаз
излязла от ума си
отваря стария комод
цвете от хербарий
търси
стария корсет на баба
белия й шал
загръща плътно рамене
белотата на бедрата
открива
ридае в грях
пада и полита
жена влюбена
разцъфнало цвете
в екстаз…
Пиано бар
сумрак и
кръстосани глезени
пианото шепне
мирис на джаз…
погледи
натежали от съгласие
бъркотия от усмивки
размазани черти
напомнят някого –
прибирам в пазва
силуета
с мирис на джаз…
ей
раздърпваш душата ми
заглъхващ срам
камерно стене…
виновно обагрена нощта
се изплъзва
с мирис на джаз…
Импулси
То е…хубаво.
Не знам точно
какво е, стига ми Това –
прави ме знойна .
Отблъсква и смайва,
завърта мислите ми…
На улицата ми се губи –
не ме слага
в очите си…
ретро жест, да скъса стрък,
да ме погали
като в ням филм, ретро печален…
Светлина и порив,
дрипави мисли, красива,
или е рано, или е
късно –
не знам дали съм
тук…
въздишка на сухо лято…
Жребий
Нелюбов е
труден жребий –
късен път до
закъсняла нежност,
фрески от ръце
в прекрасен храм,
запазен аромат
на старо вино –
в ръцете ми коз,
а не ми се играе…
